Взаимодействие на B01AA03 варфарин , warfarin с L01XC03 - трастузумаб (trastuzumab)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на B01AA03 варфарин , warfarin е "B01AA03 - варфарин (warfarin)" която взаимодейства с "L01XC03 - трастузумаб (trastuzumab)" по следният начин:

Мониториране: трастузумаб (trastuzumab) може да потенцира хипопротромбинемичния ефект на варфарин (warfarin), въпреки че данните са ограничени и механизмът е неизвестен. Има изолирани постамеркетингови доклади за пациенти, приемали варфарин, при които международното нормализирано отношение (INR) се увеличило няколко седмици след прибавяне на трастузумаб, придружено с признаци на прекомерна антикоагулация като епистаксис, продължителни кръвотечения от порязвания и други.

Проучване на голяма база данни на пациенти, проведено от производителя на трастузумаб, открило кървене сред 469 жени с HER2-свръхекспресиращ метастатичен рак на гърдата, които избирателно са получавали химиотерапия със или без трастузумаб. Въпреки че пациентите лекувани с трастузумаб имали по-висока честота на кървене, което обикновено било слабо до умерено (най-често кървене от носа), кървене настъпвало и по-често при пациенти, получаващи лечение за значително по-дълъг период, в сравнение с контроли. След коригиране на продължителността на лечението, честотата на инцидентите била еднаква за двете групи, със или без антикоагуланти.

Приложение: като се има предвид взаимодействието и високата степен на вариабилност относно варфариновия метаболизъм, пациентите трябва да бъдат наблюдавани по време на прилагане на трастузумаб. INR трябва да бъде проверявано редовно и дозите на варфарин да бъдат адекватно коригирани, особено след начало, прекратяване или промяна дозите на трастузумаб при пациенти, които са стабилизирали своя варфаринов режим. Същите предпазни мерки могат да бъдат прилагани по време на лечение с други перорални антикоагуланти, въпреки че липсват клинични данни.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани своевременно да докладват на своя лекар за признаци на кървене, включително болка, подуване, главоболие, замайване, слабост, продължително кървене от порязвания, увеличено менструално кръвотечение, вагинално кръвотечение, кървене от носа, кървене от венците при миене на зъби, необичайно кървене или посиняване, червена или кафява урина, червени или черни изпражнения.