Взаимодействие на B01AA01 дикумарол, dicoumarol с M01AH01 - целекоксиб (celecoxib)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на B01AA01 дикумарол, dicoumarol е "B01AA01 - дикумарол (dicoumarol)" която взаимодейства с "M01AH01 - целекоксиб (celecoxib)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на целекоксиб (celecoxib) с варфарин (warfarin) в редки случаи може да увеличи хипопротромбинемичните ефект на варфарин. Предполагаемият механизъм е конкурентно инхибиране на CYP450 2С9 метаболизма на варфарин от целекоксиб, тъй като и двете лекарства са субстрати на този изоензим.

Клинично проучване, включващо 24 здрави доброволци, не открива ефект на целекоксиб (200 мг два пъти дневно) върху протромбиновото време или фармакокинетиката на варфарин. Въпреки това, са докладвани постмаркетингови клинични случаи на възрастни пациенти, лекувани с варфарин, при които се наблюдават увеличения на INR (международно нормализирано съотношение) и/или усложнение като кървене след включване на целекоксиб. Възможно е, при пациентите с алелни варианти да е налице намален CYP450 2С9 метаболизъм (т.е. CYP450 2С9 бавни метаболизатори), също така тези пациенти са изложени на по-висок риск за проява на това взаимодействие, тъй като те имат намален клирънс на целекоксиб, както и варфарин.

Приложение: като се има предвид потенциала за взаимодействие и високата степен на различията между пациентите по отношение на метаболизма на варфарин, пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани в периода на едновременното приложение на варфарин с целекоксиб. INR (международно нормализирано съотношение) трябва често да се проследява и съответно дозата на варфарин се промяна, особено след включване, изключване или промяна на дозата на целекоксиб при пациенти, които са лекувани продължително с варфарин. Същата предпазна мярка може да се прилага по време на терапия с други антикоагуланти, въпреки че липсват клинични данни.

Пациентите се съветват незабавно да съобщят на своя лекар при появата на признаци на кървене, включително болка, подуване, главоболие, виене на свят, слабост, продължително кървене от рани, увеличаване на менструалното кървене, вагинално кървене, кървене от носа, кървене на венците при четкане, необичайно кървене или образуване на синини, червена или кафява урина, червени или черни изпражнения.