Взаимодействие на B01AA01 дикумарол, dicoumarol с L04AA13 - лефлуномид (leflunomide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на B01AA01 дикумарол, dicoumarol е "B01AA01 - дикумарол (dicoumarol)" която взаимодейства с "L04AA13 - лефлуномид (leflunomide)" по следният начин:

Мониторинг: според налични данни, лефлуномид (leflunomide) може да засили антикоагулантния ефект на варфарин (warfarin). Предполагаемият механизъм е лефлуномид-идуцирано инхибиране (потискане) на CYP450 2C9 изоезим, отговорен за метаболитното очистване на по-активния S(-) енантиомер на варфарин. Взаимодействието е предположено в публикуван доклад на пациент, при който се наблюдава повишение на INR (международно нормализирано съотношение) скоро след преминаването от метотрексат към лефлуномид при лечение на ревматоиден артрит.

INR (международно нормализирано съотношение) на пациента се нормализира след спирането на три дози варфарин и непрекъснато намаляване на доза на варфарин от 36-28 мг на седмица през следващите три месеца, докато приема на лефлуномид продължава. В друг доклад, пациент със стабилно INR получава видима хематурия (кръв в урината), налагаща хоспитализация, след приема на втората натоварваща доза на лефлуномид. INR на пациента е намалял след прекратяване на варфарин, приложение на витамин К 1 мг на третия ден, както и намаляване на поддържащата дозата на лефлуномид до 20 мг дневно. Приемът на варфарин е възобновен в по-ниски дози, без инциденти впоследствие.

Според автора, комисията по безопасност на лекарствата в Обединеното кралство също е получила над 300 доклада за повишено INR при пациенти, лекувани с варфарин и лефлуномид. Няма налични данни за други антикоагуланти, въпреки че е известно метаболизирането на поне един дериват на кумарин чрез CYP450 2С9.

Приложение: пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани при едновременното лечение с варфарин и лефлуномид, като се има предвид потенциала за взаимодействие и високата степен на различията между пациентите по отношение на метаболизма на варфарин. При пациенти, които са лекувани продължително с варфарин, трябва да се проверяват често INR (международно нормализирано съотношение) и дозата на варфарин се променя съответно, особено при включване или изключване на лефлуномид от терапия. Същата предпазна мярка може да се прилага по време на терапия с други антикоагуланти, въпреки че липсват клинични данни.

Пациентите се съветват незабавно да съобщават на своя лекар за появата на признаци на кървене, включително болка, подуване, главоболие, виене на свят, слабост, продължително кървене от порязвания, увеличаване на менструалното кървене, вагинално кървене, кървене от носа, кървене на венците при четкане, необичайно кървене или образуване на синини, червена или кафява урина, червени или черни изпражнения.