Взаимодействие на B01AA01 дикумарол, dicoumarol с J01MA12 - левофлоксацин (levofloxacin)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на B01AA01 дикумарол, dicoumarol е "B01AA01 - дикумарол (dicoumarol)" която взаимодейства с "J01MA12 - левофлоксацин (levofloxacin)" по следният начин:

Мониторинг: някои хинолонови антибиотици могат да потенцират хипопротромбинемичния ефект на варфарин (warfarin) и други кумаринови антикоагуланти.

Точният механизъм е неизвестен, но може да включва инхибиране на кумариновия метаболизъм или изчерпване на някои фактори на кръвосъсирването поради потискане производството на витамин К от чревната флора.

Ретроспективно кохортно проучване на варфарин показва повишен риск и тежест на антикоагулацията след започване на терапия с левофлоксацин (levofloxacin), в сравнение с контролата - теразозин (terazosin). Наблюдава се средно увеличение на INR от 0.85 в левофлоксацин групата (N = 27), в сравнение със средно намаление от 0,15 в групата на теразозин (N = 29). Повишение на INR извън терапевтичните нива се наблюдава при 33% от пациентите с левофлоксацин, в сравнение с 5% от пациентите теразозин. INR повишение над 4 се наблюдава при 19% от пациентите на левофлоксацин, в сравнение с 0% от теразозин пациентите.

При кохортно проучване на използването на антибиотици при амбулаторно лечение на пациенти, лекувани с фенпрокумон (phenprocoumon) или аценокумарол (acenocoumarol), норфлоксацин (norfloxacin) е определен като рисков фактор за хиперантикоагулация (INR над 6), дори и след коригиране за потенциалните съпътстващи фактори.

Има доклади за отделни случаи на предимно възрастни пациенти, стабилизирани на варфарин, които имат увеличение на протромбиновото време или INRм, и / или кървене след добавянето на хинолон. Повишени стойности на INR обикновено се наблюдават в рамките на 2 - 16 дни след започване на лечението с хинолони.

Ципрофлоксацин (ciprofloxacin), еноксацин (enoxacin), гатифлоксацин (gatifloxacin), левофлоксацин (levofloxacin), моксифлоксацин (moxifloxacin), налидиксова киселина (nalidixic acid), норфлоксацин (norfloxacin), офлоксацин (ofloxacin) и тровафлоксацин (trovafloxacin) показват лекарствени взаимодействия. Докладвани са различни случаи на лекарствени взаимодействия, но причинно-следствена връзка не може да бъде установена поради множеството съпътстващи фактори.

Приложение: като се има предвид възможността за клинично значимо взаимодействие и дори смърт при чувствителни пациенти, се препоръчва внимателно следене, ако хинолон се предписва по време на антикоагулантна терапия с кумаринови препарати.

INR индекса трябва да се проверява често и при необходимост да се направи съответна промяна на дозата на кумариновия препарат, особено след започване или спиране на лечението с хинолони при пациенти, стабилизирани на антикоагулантен режим.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани незабавно да съобщят за признаци на кървене включително болка, подуване, главоболие, виене на свят, слабост, продължително кървене от наранявания, увеличаване на менструалното кървене, вагинално кървене, кървене от носа, кървене на венците, необичайно кървене или образуване на синини, червена или кафява урина, червени или черни изпражнения.

Същата предпазна мярка може да се прилага по време на терапия с други антикоагуланти, въпреки че липсват клинични данни.