Взаимодействие на A10BJ02 лираглутид, liraglutide с C01AA05 - дигоксин (digoxin)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на A10BJ02 лираглутид, liraglutide е "A10BJ02 - лираглутид (liraglutide)" която взаимодейства с "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" по следният начин:

Лираглутид (liraglutide) забавя изпразването на стомаха, което може да повлияе абсорбцията на същевременно приложни перорално лекарства. При фармакокинетични проучвания, лираглутид не засегнал абсорбцията на няколко перорално приложени лекарства в някаква значителна степен. За всяко проучено взаимодействие, прилагането на взаимодействащото лекарство ставало по време, когато неговата пикова абсорбция би съвпаднала с пиковата плазмена концентрация на лираглутид (8 до 12 часа).

Ацетаминофен: прилагането на единична доза от 1000 мг ацетаминофен 8 часа след прилагане на лираглутид (1,8 мг/ден) не променило системната експозиция на ацетаминофен. Въпреки това, пиковата плазмена концентрация на ацетаминофен била понижена с 31% и времето за достигане на максималната плазмена концентрация било удължено с 15 минути.

Аторвастатин: прилагането на единична доза аторвастатин 40 мг 5 часа след прилагане на лираглутид (1,8 мг/ден) не променило системната експозиция на аторвастатин. Въпреки това, пиковата плазмена концентрация на аторвастатин била понижена с 38% и времето за достигане на максималната плазмена концентрация било удължено от 1 до 3 часа.

Дигоксин: прилагането на единична доза дигоксин от 1 мг 7 часа след прилагане на лираглутид (1,8 мг/ден) довело до понижение от 31% и 16% на пиковата плазмена концентрация и системната експозиция на дигоксин, респективно, и забавило времето за достигане на максималната плазмена концентрация на дигоксин от 1 до 5 часа.

Гризеофулвин: едновременното прилагане на единична доза гризеофулвин 500 мг с лираглутид (1,8 мг/ден) не променило системната експозиция или времето за достигане на максималната плазмена концентрация на гризеофулвин. Въпреки това, пиковата плазмена концентрация на гризеофулвин била повишена с 37%.

Лизиноприл: прилагането на единична доза лизиноприл от 20 мг 5 минути след прилагане на лираглутид (1,8 мг/ден) довело до понижение от 27% и 15% на пиковата плазмена концентрация и системната експозиция на лизинопил, респективно, и забавило времето за достигане на максималната плазмена концентрация на лизиноприл от 6 до 8 часа.

Перорални контрацептиви: прилагането на единична доза етинил естрадиол-левоноргестрел перорален контрацептив от 0,03 мг-0,15 мг 7 часа след прилагане на лираглутид (1,8 мг/ден) довело до понижение от 12% и 13% на пиковата плазмена концентрация и етинил-естрадиол и левоноргестрел, респективно, и забавило времето за достигане на максималната плазмена концентрация на двата препарата с 1,5 часа. Системната експозиция на етинил естрадиол не била променена, докато тази на левоноргестрел се увеличила с 18%.