Взаимодействие на A10BX03 натеглинид, nateglinide с H01CB02 - октреотид (octreotide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на A10BX03 натеглинид, nateglinide е "A10BX03 - натеглинид (nateglinide)" която взаимодейства с "H01CB02 - октреотид (octreotide)" по следният начин:

Мониториране: аналозите на соматостатин (например октреотид, ланреотид) могат да променят терапевтичния отговор към инсулин и пероралните хипогликемични препарати. Аналозите на соматостатин могат да предизвикат хипо- или хипергликемия, инхибирайки секрецията на различни контра-регулаторни хормони, замесени в глюкозната хомеостаза (глюкагон, инсулин, растежен хормон). Въпреки че случаите на хипо- или хипергликемия, свързани с употреба на аналозите на соматостатина обикновено са леки, явен диабет и необходимост от промяна в дозите на инсулин или перорални антидиабетни препарати са били докладвани.

Един пациент, без анамнеза за хипергликемия, развил тежка хипергликемия, последвана от пневмония и в последствие починал, след започване прием на октреотид. Тежка, симптоматична хипогликемия е била докладвана при пациенти със захарен диабет тип І. Употребата на октреотид е била свързана с 50% понижение в нивата на кръвната захар и/или изискванията за инсулин при някои инсулинозависими пациенти.

Приложение: мониториране отблизо на диабетния контрол е препоръчително, ако соматостатинови аналози се предписват на пациенти с предшестващ диабет. При пациенти със захарен диабет тип І, аналозите на соматостатин изглежда засягат глюкозната регулация и могат да намалят изисквания към инсулин или перорални хипогликемични агенти.

При пациенти с диабет тип ІІ и частично запазени инсулинови резерви, може да настъпи намаление плазмените нива на инсулин и хипергликемия. Глюкозният толеранс и антидиабетното лечение трябва да бъдат периодично мониторирани, по време на терапия с аналози на соматостатина.