Взаимодействие на A10BB12 глимепирид, glimepiride с M01AE03 - кетопрофен (ketoprofen)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на A10BB12 глимепирид, glimepiride е "A10BB12 - глимепирид (glimepiride)" която взаимодейства с "M01AE03 - кетопрофен (ketoprofen)" по следният начин:

Мониториране: хипогликемичният ефект на инсулиновите секретагоги (например сулфонилурейни препарати, меглитиниди) може да бъде усилен от някои лекарства, включително АСЕ-инхибитори, амилинови аналози, анаболни стероиди, фибрати, моноаминооксидазни инхибитори (МАО-инхибитори, включително линезолид), нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), салицилати, селективни инхибитори на обратния захват на серотонина, сулфонамиди, дизопирамид, пропоксифен, хинин, квинидин и женшен.

Тези лекарства могат да увеличат риска от хипогликемия, увеличавайки чувствителността към инсулин (АСЕ-инхибитори, фибрати, женшен); стимулирайки инсулиновата секреция (салицилати, НСПВС, дизопирамид, хинин, квинидин, МАО-инхибитори, женшен); повишавайки периферна употреба на глюкоза (селективни инхибитори на обратния захват на серотонина, инсулиноподобен растежен фактор); инхибирайки глюконеогенезата (селективни инхибитори на обратния захват на серотонина, МАО-инхибитори, инсулиноподобен растежен фактор); намалявайки скоростта на стомашно изпразване (амилинови аналози).

Те могат да увеличат плазмената концентрация на инсулиновите секретагоги, измествайки ги от местата им на свързване с плазмените протеини, и/или инхибирайки техния метаболизъм (фибрати, НСПВС, салицилати, сулфонамиди). Клинична хипогликемия е била докладвана при употреба на някои от тези агенти самостоятелно или с инсулин и/или сулфанилурейни препарати. Употребата на селективни инхибитори на обратния захват на серотонина също в била свързана с хипогликемия в някои изолирани случаи.

Приложение: наблюдение отблизо за развитие на хипогликемия е препоръчително, ако тези лекарства се използват с инсулинови секретагоги, особено при пациенти в напреднала възраст и/или бъбречно увреждане. Ако, се подозира взаимодействие, пероралните антидиабетни препарати могат да се нуждаят от коригиране на дозите. Пациентите трябва да се запознаят с признаците и симптоми на хипогликемия (например главоболие, замайване, сънливост, гадене, глад, тремор, слабост, изпотяване, сърцебиене), как да я лекуват и да се свържат със своя лекар, ако настъпи такава. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за загуба на гликемичен контрол, когато приемът на тези лекарства се прекратява.