Взаимодействие на A02BC06 декслансопразол , dexlansoprazole с J05AE07 - фозампренавир (fosamprenavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на A02BC06 декслансопразол , dexlansoprazole е "A02BC06 - декслансопразол (dexlansoprazole)" която взаимодейства с "J05AE07 - фозампренавир (fosamprenavir)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с H2-рецепторни антагонисти или инхибитори на протонната помпа могат да понижат бионаличността на ампренавир (amprenavir) от прекурсора му фозампренавир. В проучване с 30 пациента, ранитидин приложен еднократно, перорално в доза 300 мг намалява пиковата плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата концентрация-време (AUC) на ампренавир от фозампренавир 1400 мг еднократна перорална доза с 51% и съответно 30%, в сравнение с приложението само на фозампренавир. Механизмът на взаимодействие не е описан. Възможно е разтворимостта на фозампренавир да намалява с увеличаване на рН, следователно инхибирането на секрецията на стомашна киселина може да повлияе на разтворимостта на лекарството. Субтерапевтични антиретровирусни лекарствени нива може да доведат до намаляване на вирусната чувствителност и развитие на резистентност.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако фозампренавир се предписва с H2-рецепторни антагонисти или инхибитори на протонната помпа. Антиретровирусният отговор трябва да бъде внимателно наблюдаван по време на едновременно приложение.