Взаимодействие на A10AF Инсулини и аналози за инхалация, Insulins and analogues for inhalation с P01CX01 - пентамидин изетионат (pentamidine isethionate)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на A10AF Инсулини и аналози за инхалация, Insulins and analogues for inhalation е "A10AF - Инсулини и аналози за инхалация (Insulins and analogues for inhalation)" която взаимодейства с "P01CX01 - пентамидин изетионат (pentamidine isethionate)" по следният начин:

Корекция на дозовия интервал: не е известно дали вдишването на пентамидин (pentamidine) може да повлияе на усвояването на инхалативен човешки инсулин (inhaled human insulin). Препоръчва се да се съобрази времето на дозиране при приложение на други инхалативни продукти свързани с инхалативен човешки инсулин (inhaled human insulin).

Контрол: пентамидинът (pentamidine) може да повлияе терапевтичните ефекти на инсулин (insulin) и перорални антидиабетни средства.

Използването на пентамидин (pentamidine) е свързано с нарушения в хомеостазата (стабилното ниво) на глюкозата в кръвта, поради директен токсичен ефект върху бета-клетките на панкреаса. Докладвани са случаи на тежка и/или продължителна хипогликемия (ниско ниво на глюкоза в кръвта), както и хипергликемия (наднормено количество на глюкоза в кръвта) и инсулино-зависим захарен диабет, които могат да бъдат необратими. Началото на пентамидин-индуцирана хипогликемия обикновено варира от 5 до 7 дни след началото на лечението до няколко дни след края му. В някои случаи, хипергликемията и прогресия до диабет настъпват последователно, въпреки че могат да се наблюдават и самостоятелно. Токсично въздействие върху панкреаса (задстомашната жлеза) е съобщено едновременно с парентерално (инжективно) приложение и по-рядко при вдишване на пентамидин (pentamidine). Изглежда, че рискът е свързани с общата кумулативна доза и предшестваща терапия с лекарства, особено в рамките на последните 3 месеца. Наличието на бъбречно увреждане също се явява рисков фактор.

Приложение: нивото на кръвната захар трябва да бъде внимателно наблюдавано по време на и след терапия с пентамидин (pentamidine) при пациенти, получаващи инсулин и/или перорални (приемани през устата) антидиабетни средства, особено ако те са в напреднала възраст или ако имат бъбречно увреждане.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да разпознават симптомите на хипогликемия като главоболие, виене на свят, сънливост, гадене, тремор, слабост, глад, прекомерно изпотяване, и сърцебиене. Ако хипо- или хипергликемия настъпят по време на лечение с пентамидин (pentamidine), пациентът трябва незабавно да започне подходяща лекарствена терапия, да преустанови приема на пентамидин и да се свърже с лекаря си.