Взаимодействие на V03AB17 метилтиониниев хлорид (метиленово синьо), methylthioninium chloride с N06AP01 - жълт кантарион (St. Johns wort)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на V03AB17 метилтиониниев хлорид (метиленово синьо), methylthioninium chloride е "V03AB17 - метилтиониниев хлорид (метиленово синьо) (methylthioninium chloride)" която взаимодейства с "N06AP01 - жълт кантарион (St. John's wort)" по следният начин:

Противопоказание: едновременната употреба на инжекционен разтвор на метиленово синьо с инхибитори на обратното захващане на серотонина или други серотонинергични вещества може да потенцира риска от серотонинов синдром - рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние в резултат на хиперстимулация на мозъчните 5-HT1A и 2А рецептори.

Съвременни изследвания показват, че метиленово синьо има структурни свойства, подобни на моноаминооксидазните инхибитори, които са предизвикват серотонинова токсичност, приложени едновременно със серотонинергични агенти, особено селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина.

Симптомите на серотониновия синдром включват промени в психичния статус като раздразнителност, промени в съзнанието, обърканост, халюцинации и кома; вегетативната дисфункция - тахикардия, хипертермия, изпотяване, треперене, лабилност на кръвното налягане, мидриаза; невромускулни нарушения като хиперрефлексия, миоклонус, тремор, ригидност, атаксия; стомашно-чревни симптоми като коремни спазми, гадене, повръщане и диария.

Серотонинов синдром е докладван в случай на интравенозно приложен метиленово синьо в дози по-ниски от 1 мг / кг при пациенти, медикирани с лекарства пречещи на обратното захващане на серотонина.

Приложение: не бива да се употребяват серотонинергични средства при пациенти, получаващи парентерално метиленово синьо.

Ако е възможно, пациентите лекувани с серотонинергични средства трябва да преустановят приема на тези тези лекарства преди приложение на метиленово синьо.

Серотонинергични психиатрични лекарства трябва да се спрат най-малко 2 седмици преди лечението с метиленово синьо, докато флуоксетин (fluoxetine) трябва да се спре най-малко 5 седмици преди това поради удълженото време на полуживот.

Лечението със серотонинергични лекарства може да бъде възобновено 24 часа след последната доза метиленово синьо.

При извънредни случаи изискващи спешно лечение с метиленово синьо - метхемоглобинемия, ифосфамид-индуцирана енцефалопатия, цианидно отравяне, е уместно да се обсъди лечението с алтернативни средства или да се прецени съотношението полза - риск.

Ако е наложително лечението с метиленово синьо при пациент третиран със серотонинергици, серотонинергичния медикамент трябва да се прекрати незабавно и пациентът да бъде внимателно проследяван за поява на симптоми на ЦНС токсичност в продължение на две седмици (пет седмици при употребата на флуоксетин) или 24 часа след последната доза от метиленово синьо.

Пациентите и техните близки трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако се развият симптоми на потенциален серотонинов синдром.