Взаимодействие на A10A ИНСУЛИНИ И АНАЛОЗИ, INSULINS AND ANALOGUES с A10BG03 - пиоглитазон (pioglitazone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на A10A ИНСУЛИНИ И АНАЛОЗИ, INSULINS AND ANALOGUES е "A10A - ИНСУЛИНИ И АНАЛОЗИ (INSULINS AND ANALOGUES)" която взаимодейства с "A10BG03 - пиоглитазон (pioglitazone)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на тиазолидиндион в комбинация с инсулин може да повиши риска от развитие на оток в сравнение със самостоятелното приложение на инсулин. Механизмът е неизвестен, но може да включва повишаване на антинатрийуретичен и/или периферни съдоразширяващи ефекти на инсулин.

В изследване на 319 пациенти с диабет тип 2, контролиран неадекватно с монотерапия на инсулин по два пъти дневно, отоци се наблюдават при 13,1% и 16,2% от пациентите, след едновременно приложение на розиглитазон, съответно, 4 мг дневно и 8 мг дневно, в сравнение с 4,7% от тези, при които е приложен едновременно плацебо. Наблюдавано е малко, но статистически значимо намаление на хемоглобина и хематокрита при употреба на розиглитазон в сравнение с плацебо. Тези събития са били класифицирани като леки до умерени и не се считат за сериозни.

В подобно проучване, включващо 566 пациенти на стабилна инсулинова монотерапия, се наблюдават леки или умерени отоци при 12,6% и 17,6% от пациентите, получаващи пиоглитазон в дози, съответно, 15 мг дневно и 30 мг дневно, в сравнение със 7,0% от тези, които са получили плацебо. Освен това, лека или умерена хипогликемия се наблюдава при 8% и 15% от пациентите, получаващи пиоглитазон в дози, съответно, 15 мг дневно и 30 мг дневно, в сравнение с 5,0% от тези, които са получили плацебо. Също така, е наблюдавана средна промяна в изходното телесно тегло с 2,3 кг за групата с доза от 15 мг пиоглитазон и 3,7 кг за група с доза от 30 пиоглитазон, докато в групата на плацебо не настъпила промяна.

В ретроспективно проучване на 79 пациенти, които първоначално са лекувани с тиазолидиндион или инсулин по отделно, впоследствие е приложена комбинация от двата медикамента, като по време комбинираната терапия 20 пациенти (25.3%) са развили оток, в сравнение със 7 от 71 пациенти (9.9%) по време на самостоятелното приложение на инсулин и 1 от 8 пациенти (12,5%) по време на самостоятелното, включен тиазолидиндион. Средното време за поява на отоците е 135 дни, след като е започнала комбинирана терапия. Не е документирана нова поява или обостряне на застойна сърдечна недостатъчност по време на комбинирана терапия. Въпреки това, един пациент е развил остър белодробен оток след 2 месеца на комбинираната терапия и умира.

Приложение: препоръчва се повишено внимание при едновременно приложение на тиазолидиндион и инсулино. Пациенти с риск за развитие на сърдечна недостатъчност трябва да се следят внимателно. Пациентите се съветват да уведомяват своя лекар веднага, при появят на признаци и симптоми на сърдечна недостатъчност, като задържане на течности, оток, бързо наддаване на тегло или недостиг на въздух. Пациентите трябва знаят за повишен риск от развитие на хипогликемия и да внимават за признаци и симптоми на потенциална хипогликемия, като главоболие, виене на свят, сънливост, гадене, глад, тремор, слабост, изпотяване, сърцебиене.