Взаимодействие на A10A ИНСУЛИНИ И АНАЛОЗИ, INSULINS AND ANALOGUES с C07AB12 - небиволол (nebivolol)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на A10A ИНСУЛИНИ И АНАЛОЗИ, INSULINS AND ANALOGUES е "A10A - ИНСУЛИНИ И АНАЛОЗИ (INSULINS AND ANALOGUES)" която взаимодейства с "C07AB12 - небиволол (nebivolol)" по следният начин:

Мониторинг: бета-блокерите могат да потиснат някои от нормалните физиологични отговори на хипогликемия (ниско ниво на кръвната захар). Симптоми на хипогликемия като тремор и тахикардия могат да липсват, което прави по-трудно разпознаването, от пациентите, на настъпващ епизод на хипогликемия. В допълнение се съобщава за множество ефекти върху метаболизма на глюкозата, обикновено при кардионеселактивните бета-блокери (напр. пропранолол, пиндолол, тимолол), но понякога и при относително бета-1 селективни медикаменти (напр. метопролол).

Потискането на катехоламини-медиираната гликогенолизата и мобилизиране на глюкоза в комбинация с бета-блокада, може да потенцира инсулин-индуцираната хипогликемия при диабетици и да забави възстановяването на нормалните нива на кръвната захар. Може да настъпи продължителна и тежка хипогликемия, въпреки че рядко се съобщава за такива инциденти.

Значителни увеличения на кръвното налягане и брадикардия могат да се появят по време на хипогликемия при диабетици, лекувани с инсулин и бета-блокери, поради антагонизъм на ефекта на епинефрин върху бета-2 адренергичните рецептори, което води до самостоятелни алфа-адренергичните ефекти, включително вазоконстрикция. Други ефекти, наблюдавани при различни бета-блокери включват намален глюкозен толеранс и намалява глюкозо-индуцираната секрецията на инсулин.

Приложение: счита се, че при лечението на пациенти с диабет, като цяло, кардиоселективните бета-блокери се по-безопасни от кардионеселективните медикаменти. Въпреки това, се препоръчва повишено внимание ако се предписват на пациенти, лекувани с инсулин или перорални антидиабетни средства, които могат да предизвикат хипогликемия (намалена инсулинова секреция). Кардиоселективнастта не е абсолютна и по-големи дози от бета-1 селективни медикаменти могат притежават някои от същите рискове, както кардионеселективните средства.

Пациентите трябва да бъдат инструктирани за необходимостта от редовно проследяване на нивата на кръвната захар и да са наясно, че някои от симптоми на хипогликемия, като тремор и тахикардия, могат да липсват. Въпреки това, могат да са налице други симптоми като главоболие, виене на свят, сънливост, гадене, глад и изпотяване. Същите предпазни мерки се прилагат при пациенти с диабет, лекувани с офталмологични лекарствени форми на бета-блокери.