Взаимодействие на P01BC02 мефлоквин, mefloquine с J01EC01 - сулфаметоксазол (sulfamethoxazole)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на P01BC02 мефлоквин, mefloquine е "P01BC02 - мефлоквин (mefloquine)" която взаимодейства с "J01EC01 - сулфаметоксазол (sulfamethoxazole)" по следният начин:

Ограничени данни предполагат, че сулфаметоксазол-триметоприм може рядко да увеличи QT-интервала на електрокардиограмата. Теоретично, едновременното прилагане с други лекарства, които могат да удължат QT-интервала, може да доведе до адитивни ефекти и увеличен риск от камерни аритмии, включително torsade de pointes и внезапна смърт.

Съществуват изолирани доклади за удължаване на QT-интервала и камерни аритмии, настъпили при пациенти, лекувани със сулфаметоксазол-триметоприм интравенозно. Въпреки това, причинно-следствена връзка не бил установена, и рискът от клинично значимо удължаване на QT-интервала е малък при прилагане на препоръчителните дози на сулфаметоксазол-триметоприм. Като цяло, рискът от удължаване на QT-интервала, свързан с употребата на лекарството е непредвидим и може да бъде увеличен при някои подлежащи рискови фактори като вроден синдром с удължаване на QT-интервала, сърдечно заболяване или електролитни нарушения (например хипокалиемия, хипомагнезиемия).

В допълнение, степента на удължаване на QT-интервала зависи от съответното лекарство и дозата на лекарството. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако изпитат симптоми, които могат да оказват настъпване на torsade de pointes, като замайване, световъртеж, припадане, сърцебиене, неравномерен пулс, задух, синкоп.