Взаимодействие на P01BC02 мефлоквин, mefloquine с C07AB03 - атенолол (atenolol)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на P01BC02 мефлоквин, mefloquine е "P01BC02 - мефлоквин (mefloquine)" която взаимодейства с "C07AB03 - атенолол (atenolol)" по следният начин:

Мониторинг: мефлокин (mefloquine) е миокарден депресант и може да предизвика ЕКГ аномалии. Теоретично едновременното приложение с други средства, които могат да повлияят на сърдечната проводимост например антиаритмични средства, бета-блокери, блокери на калциевите канали, някои антихистамини, трициклични антидепресанти, фенотиазини и някои невролептици може да доведе до повишен риск от камерни аритмии, включително камерна тахикардия и Torsade де Pointes, поради адитивен аритмогенен потенциал, свързан с техните ефекти върху сърдечната проводимост.

Парентерални проучвания при животни са показали, че мефлокин притежава 20% от антифибрилаторното действие на хинидин и може да доведе до 50% увеличение на PR интервала, спрямо хинин. ЕКГ промените, наблюдавани при мефлокин включват синусова брадикардия, синусова аритмия, първа степен AV блок, удължаване на QTc интервала, и отклонения в Т-вълни. Според информацията за мефлокин има един доклад за случай на кардиопулмонарен арест, с пълно възстановяване, при пациент, който е приемал бета-блокер (пропранолол).

Приложение: повишено внимание и клинично наблюдение се препоръчва, ако мефлокин се използва едновременно с други лекарства, които могат да удължат QT интервала или по друг начин да засегнат сърдечната проводимост. Пациентите трябва да потърсят лекарска помощ, ако се появят симптоми, които показват появата на аритмия, като световъртеж, сърцебиене или синкоп.