Взаимодействие на N07AA02 пиридостигмин, pyridostigmine с H02AB04 - метилпреднизолон (methylprednisolone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на N07AA02 пиридостигмин, pyridostigmine е "N07AA02 - пиридостигмин (pyridostigmine)" която взаимодейства с "H02AB04 - метилпреднизолон (methylprednisolone)" по следният начин:

Коригиране на дозата: кортикостероидите и адренокортикотропните агенти могат да намалят терапевтичния ефект на ацетилхолинестеразните инхибитори при миастения гравис (myasthenia gravis). Механизмът на взаимодействие е неизвестен.

Установено е значително влошаване на мускулната сила, скоро след започване на лечение с кортикостероиди при пациенти с миастения гравис, особено при използването на високи дози. В повечето случаи, отслабването на мускулната функция е относително силно за ацетилхолинестеразните инхибитори. Въпреки това, обикновено се наблюдава клинично подобрение, по време на продължителна терапия с кортикостероиди, когато се прилага правилно.

Приложение: кортикостероидната терапия трябва да започне при сравнително ниски дози (15 до 25 мг/ден на преднизон или еквивалентен на него заместител) и в контролирана среда при пациенти с миастения гравис. Трябва да има възможност за поддръжка на респираторната (дихателна) система, и дозата трябва да бъде увеличена постепенно в зависимост от поносимостта (около 5 мг/ден преднизон на 2- или 3-дневни интервали, докато се достигне до значително клинично подобрение, или се достигне доза от 50 мг/ден). Може да се наложи намаляване дозата на инхибиторите на ацетилхолинестеразата, поради подобряване на състоянието, което често може да се забави или да се наблюдава постепенно.