Взаимодействие на N06AF01 изокарбоксазид, isocarboxazid с J01XX08 - линезолид (linezolid)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на N06AF01 изокарбоксазид, isocarboxazid е "N06AF01 - изокарбоксазид (isocarboxazid)" която взаимодейства с "J01XX08 - линезолид (linezolid)" по следният начин:

Противопоказание: линезолид (linezolid) е обратим неселективен инхибитор на моноаминоксидазата и може да има адитивни фармакологични ефекти с други моноаминоксидазни инхибитори (monoamine oxidase inhibitors).

Теоритично, едновременното приложение може да увеличи риска от хипертонична криза.

Докладвани са случаи на хипертония завършили със смърт или инсулт при пациенти преминават от фенелзин или изокарбоксазид транилципромин без достатъчен период на очистване.

Въпреки това липсват данни за линезолид (linezolid), който е по-слаб МАО-инхибитор.

Едновременната употреба на линезолид (linezolid) и други МАО-инхибитори може да увеличи риска от серотонинов синдром - рядко но сериозно и потенциално фатално състояние в резултат на хиперстимулация на мозъчните 5-HT1A and 2A рецептори.

Симптоми на серотониновия синдром могат да включват промени в психичния статус като раздразнителност, промени в съзнанието, обърканост, халюцинации и кома, вегетативна дисфункция с тахикардия, изпотяване, хипертермия, треперене, лабилно кръвно налягане, мидриаза, невромускулна дисфункция с хиперрефлексия, миоклонус, тремор, ригидност, атаксия, стомашно-чревни симптоми като коремни спазми, гадене, повръщане, диария.

Докладвани са редки случаи на серотонинов синдром при употребата на линезолид (linezolid) и серотонинергични средства.

Приложение: едновременната употреба налинезолид (linezolid) и инхибитори на моноаминоксидазата е противопоказно.

При извънредни случаи на инфекции изискващи спешно лечение с линезолид (linezolid) като ванкомицин резистентен щам на Enterococcus faecium, назокомиална пневмония, усложнени кожни инфекции, инфекции от метицилин-резистентни Staphylococcus aureus, следва да се обсъдят алтернативни медиакменти.

Ако е наложителна терапията с линезолид (linezolid), приема на инхибитори на моноаминоксидазата трябва да бъде веднага преустановен, а пациентите да бъдат проследявани за симптоми на ЦНС токсичност в рамките на две седмици или пет седмици при приема на флуоксетин, или 24 часа след последната доза линезолид (linezolid).

Пациентите и техните близки трябва да бъдат запознати със симптомите на серотонинов синдром и да потърсят консултация със специалист при потенциални симптоми.

Терапията с МАО-инхибитори може да бъде възобновена 24 часа след последната доза линезолид (linezolid).