Взаимодействие на N06AF01 изокарбоксазид, isocarboxazid с C07AB03 - атенолол (atenolol)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на N06AF01 изокарбоксазид, isocarboxazid е "N06AF01 - изокарбоксазид (isocarboxazid)" която взаимодейства с "C07AB03 - атенолол (atenolol)" по следният начин:

Мониториране: симпатикови ганглий-блокиращи или катехоламин-елиминиращи препарати като гванетидин, резерпин и моноаминооксидазни инхибитори (МАО-инхибитори), могат да увеличат фармакологичните ефекти на бета-блокерите, за които се смята, че конкурентно антагонизират катехоламините в сърдечните и други периферни адренергични неврони. Комбинирането на тези лекарства може да увеличи риска от хипотония, ортостаза, брадикардия и сърдечна недостатъчност, вследствие на прекомерно намаляване на симпатиковата активност.

Един доклад описва двама възрастни пациенти, които развили брадикардия по-малко от 2 седмици след започване терапия с фенелзин, по време на лечение с бета-блокер (надолол 40 мг/ден или метопролол 150 мг/ден). Пулсовата честота се върнала към нормалната след 50% понижаване дозите на надолол и прекратяване приема на метопролол. В друг доклад, млада жена развила изразена ортостатична хипотония след прибавяне на пиндолол 2,5 мг три пъти на ден към съществуващ терапевтичен режим с транилциромин. Дозите пиндолол били понижени до 2,5 мг два пъти дневно, докато не се стабилизирало кръвното и налягане, след това бавно била повишена до 5 мг три пъти на ден.

Приложение: повишено внимание се препоръчва, ако бета-блокери, включително офталмични форми, се предписват в комбинация със симпатикови ганглий-блокиращи и катехоламин-елиминиращи препарати. Пациентите трябва да се свържат със своя лекар, ако изпитат замайване, световъртеж, синкоп, брадикардия, задух, трудно дишане, оток и/или болка в гърдите.