Взаимодействие на N06AB10 есциталопрам, escitalopram с N06AF01 - изокарбоксазид (isocarboxazid)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на N06AB10 есциталопрам, escitalopram е "N06AB10 - есциталопрам (escitalopram)" която взаимодейства с "N06AF01 - изокарбоксазид (isocarboxazid)" по следният начин:

Противопоказание: употребата на инхибитори на моноаминоксидазата може да потенцира фармакологичната активност на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина и да увеличи риска от серотонинов синдром - рядко, но потенциално фатално състояние в резултат хиперстимулация на мозъчните 5HT1A рецептори, характеризиращо със симптоми от ЦНС като раздразнителност, промени в съзнанието, объркване, халюцинации или кома; вегетативната дисфункция с тахикардия, хипертермия, изпотяване, лабилност на кръвното налягане, мидриаза; нервномускулни нарушения като хиперрефлексия, миоклонус, тремор, ригидност, атаксия; стомашно-чревни симптоми като коремни крампи, гадене, повръщане и диария.

Механизмът на това взаимодействие е адитивен фармакодинамичен ефект в резултат инхибиция от МАО-инхибиторите на серотониновия метаболизъм.

Приложение: селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина не трябва да се използват едновременно с МАО-инхибитори или други вещества с МАО-инхибиторна дейност като фуразолидон (furazolidone) и прокабазин (procarbazine).

Необходим е период от най-малко 14 дни между прекъсване на лечението със селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина и започване на лечение с МАО-инхибитори.

Поради дългия период на полуживот на флуксетин (fluoxetine) и неговия активен метаболит норфлуксетин (norfluoxetine), е необходим период на отмиване от минимум 5 седмици при начало на терапия с МАО-инхибитори.