Взаимодействие на N06AB10 есциталопрам, escitalopram с N05AN - Литий (Lithium)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на N06AB10 есциталопрам, escitalopram е "N06AB10 - есциталопрам (escitalopram)" която взаимодейства с "N05AN - Литий (Lithium)" по следният начин:

Мониторинг: литий (lithium) може да засили фармакологичните ефекти на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) и да потенцира риска от серотонинов синдром - рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние в резултат хиперстимулацията на мозъчните 5-HT1A и 2А рецептори.

Точният механизъм е неизвестен.

Докладвани са случаи на взаимодействие на флуоксетин (fluoxetine) и флувоксамин (fluvoxamine) с инхибитора на обратното захващане на серотонин и норепинефрин - венлафаксин (venlafaxine).

Симптомите на серотонинов синдром включват промени в психичния статус като раздразнителност, промени в съзнанието, обърканост, халюцинации и кома; вегетативната дисфункция с тахикардия, хипертермия, изпотяване, треперене, лабилност на кръвното налягане, мидриаза, невромускулни нарушения, като хиперрефлексия, миоклонус, тремор, ригидност, атаксия и стомашно-чревни симптоми като коремни спазми, гадене, повръщане и диария.

От друга страна, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина могат да повишат плазмените концентрации на литий и да повишат риска от литиева интоксикация.

Взаимодействието е асоциирано с флуоксетин, докато при циталопрам (citalopram) и пароксетин (paroxetine) няма взаимодействие. Докладвана е повишена сънливост при комбинацията литий и флувоксамин.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако литий се предписва в комбинация със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина.

Литиевите нива трябва да се изследват редовно и при нужда да се направи съответна промяна на дозата.

Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за симптоми на серотонинов синдром по време на лечението. Препоръчва повишено внимание при повишаване на дозата на тези медикаменти.

Потенциален риск за серотонинов синдром има дори, когато медикаментите се прилагат последователно серотонинергични средства, тъй като някои медикаменти продължителен елиминационен полуживот.

Така например 5-седмичен период на отмиване се препоръчва след употреба на флуоксетин и преди прилагането на друг серотонинергичен агент.

Ако има данни за серотонинов синдром по време на курса на лечение, употребата на всички серотонинергични средства трябва да се преустанови незабавно.

При умерено тежки случаи може да приложи серотонинов антагонист - ципрохептадин (cyproheptadine), хлорпромазин (chlorpromazine).

При тежките случаи - консултация с токсиколог, а може да изисква седация, нервно-мускулната блокада, интубация и механична вентилация в допълнение към другите мерки.