Взаимодействие на N06AA02 имипрамин, imipramine с C01BC03 - пропафенон (propafenone)
Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.
Една от активните съставки на N06AA02 имипрамин, imipramine е "N06AA02 - имипрамин (imipramine)" която взаимодейства с "C01BC03 - пропафенон (propafenone)" по следният начин:
Мониторинг: едновременното приложение на някои трициклични антидепресанти (ТАД) с антиаритмични средства от клас IC, може да повиши плазмените концентрации на трицикличните антидепресанти. Предполагаемият механизъм е инхибиране на CYP450 2D6, изоензим основно или частично отговорен за метаболизма на повечето ТАД.
Докладван е клиничен случай на пациент, при които се появява симптоми кото сухота в устата, виене на свят, седация и тремор във връзка с повишени серумни концентрации на дезипрамин, когато дигоксин и пропафенон са включени към лекарствен режим. Симптомите отзвучават след изключване на дезипрамин в продължение на 5 дни. Въпреки това, когато дезипрамин е включен отново в доза 1/2 от предишната, нивата на дезипрамин все още са повишени, в сравнение с периода преди включването на пропафенон.
Мониторинг: антиаритмични медикаменти от клас IC могат да предизвикат удължаване на QT-интервала. Теоретично, едновременното приложение на антиаритмични медикаменти от клас IC с други медикаменти, като трицикличните антидепресанти (ТАД), които могат да удължат QT-интервала, може да повиши риска от развитие на камерни аритмии, включително камерна тахикардия и торсаде де пойнт (Torsade де Pointes), поради допълнителен аритмогенен потенциал, свързан с техните ефекти върху сърдечната проводимост.
Като цяло, рискът индивидуален агент или комбинация от лекарства да причини камерна аритмия във връзка с удължаване на QT-интервала до голяма степен е непредсказуем, но може да бъде увеличен от някои основни рискови фактори като например синдром на вроден удължен QT-интервал, сърдечни заболявания и електролитни нарушения (напр. хипокалиемия, хипомагнезиемия). В допълнение, степента на лекарствено-индуцираното удължаване на QT-интервала зависи от определено лекарство (-а) участва и дозировката (-ите) на лекарството (-ата).
Приложение: препоръчва се повишено внимание и клинично наблюдение, когато антиаритмичен медикамент от клас IC се предписва в комбинация с трициклични антидепресанти (ТАД). Фармакологичният отговор и серумните нива на ТАД трябва да се проследяват внимателно, когато антиаритмично лекарство от клас IC се включва или изключва от терапия и при необходимост дозата на ТАД се коригира.
Пациентите се съветват да уведомяват своя лекар, при появата на признаци и симптоми на възможна токсичност на трициклични антидепресанти, като значителна седация, сухота в устата, замъглено зрение, задръжка на урина, запек, тахикардия, аритмия и гърчове. Пациентите трябва да потърсят лекарска помощ, при възникване на симптоми, индикиращи развитието на аритмия торсаде де пойнт, като световъртеж, сърцебиене или синкоп.
Обратно към списък с взаимодействия на N06AA02 имипрамин, imipramineВзаимодействие на N06AA02 имипрамин, imipramine с лекарства и продукти съдържащи C01BC03 - пропафенон (propafenone)
- ПРОПАСТАД таблетки 300 мг * 20 СТАДА
- ПРОПАСТАД таблетки 150 мг * 50 СТАДА
- РИТМОНОРМ табл. 300 мг. * 20 - ABBOT
- РИТМОНОРМ табл. 150 мг. * 30
- РИТМОНОРМ таблетки 150 мг * 50 МАЙЛАН
- РИТМОНОРМ таблетки 300 мг * 20 МАЙЛАН
- РИТМОНОРМ амп. 70 мг. 20 мл. * 1
- РИТМОНОРМ таблетки 150 мг * 30 МАЙЛАН
- ПРОПАСТАД табл. 300 мг. * 50
- ПРОПАСТАД таблетки 150 мг * 20 СТАДА
- РИТМОКАРД таблетки 150 мг * 50 СОФАРМА
- РИТМОКАРД таблетки 300 мг * 30 СОФАРМА
- ПРОПАФЕНОН табл. 150 мг. * 40
- РИТМОКАРД инжекционен/инфузионен разтвор 3.5 мг/мл 10 мл * 50