Взаимодействие на N06AA01 дезипрамин, desipramine с C01BC03 - пропафенон (propafenone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на N06AA01 дезипрамин, desipramine е "N06AA01 - дезипрамин (desipramine)" която взаимодейства с "C01BC03 - пропафенон (propafenone)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на някои трициклични антидепресанти (ТАД) с антиаритмични средства от клас IC, може да повиши плазмените концентрации на трицикличните антидепресанти. Предполагаемият механизъм е инхибиране на CYP450 2D6, изоензим основно или частично отговорен за метаболизма на повечето ТАД.

Докладван е клиничен случай на пациент, при които се появява симптоми кото сухота в устата, виене на свят, седация и тремор във връзка с повишени серумни концентрации на дезипрамин, когато дигоксин и пропафенон са включени към лекарствен режим. Симптомите отзвучават след изключване на дезипрамин в продължение на 5 дни. Въпреки това, когато дезипрамин е включен отново в доза 1/2 от предишната, нивата на дезипрамин все още са повишени, в сравнение с периода преди включването на пропафенон.

Мониторинг: антиаритмични медикаменти от клас IC могат да предизвикат удължаване на QT-интервала. Теоретично, едновременното приложение на антиаритмични медикаменти от клас IC с други медикаменти, като трицикличните антидепресанти (ТАД), които могат да удължат QT-интервала, може да повиши риска от развитие на камерни аритмии, включително камерна тахикардия и торсаде де пойнт (Torsade де Pointes), поради допълнителен аритмогенен потенциал, свързан с техните ефекти върху сърдечната проводимост.

Като цяло, рискът индивидуален агент или комбинация от лекарства да причини камерна аритмия във връзка с удължаване на QT-интервала до голяма степен е непредсказуем, но може да бъде увеличен от някои основни рискови фактори като например синдром на вроден удължен QT-интервал, сърдечни заболявания и електролитни нарушения (напр. хипокалиемия, хипомагнезиемия). В допълнение, степента на лекарствено-индуцираното удължаване на QT-интервала зависи от определено лекарство (-а) участва и дозировката (-ите) на лекарството (-ата).

Приложение: препоръчва се повишено внимание и клинично наблюдение, когато антиаритмичен медикамент от клас IC се предписва в комбинация с трициклични антидепресанти (ТАД). Фармакологичният отговор и серумните нива на ТАД трябва да се проследяват внимателно, когато антиаритмично лекарство от клас IC се включва или изключва от терапия и при необходимост дозата на ТАД се коригира.

Пациентите се съветват да уведомяват своя лекар, при появата на признаци и симптоми на възможна токсичност на трициклични антидепресанти, като значителна седация, сухота в устата, замъглено зрение, задръжка на урина, запек, тахикардия, аритмия и гърчове. Пациентите трябва да потърсят лекарска помощ, при възникване на симптоми, индикиращи развитието на аритмия торсаде де пойнт, като световъртеж, сърцебиене или синкоп.