Взаимодействие на N05BE01 буспирон, buspirone с N06AX06 - нефазодон (nefazodone)
Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.
Една от активните съставки на N05BE01 буспирон, buspirone е "N05BE01 - буспирон (buspirone)" която взаимодейства с "N06AX06 - нефазодон (nefazodone)" по следният начин:
Коригиране на дозата: едновременното приложение с нефазодон (nefazodone) може значително да увеличи плазмената концентрация и фармакологичните ефекти на буспирон (buspirone). Механизмът на действие е чрез нефазодоново инхибиране на CYP450 (цитохром p450) 3A4 изоензим, който е отговорен за метаболитния клирънс на буспирон.
При здрави доброволци, приложението на буспирон (2,5 или 5 мг два пъти дневно) в комбинация с нефазодон (250 мг два пъти дневно) се е увеличила максималната плазмена концентрация (Cmax) с до 20 пъти и системната експозиция (AUC) до 50 пъти на буспирон. Плазмените концентрации на фармакологично активния метаболит на буспирон са намалели с приблизително 50%.
Лица, получаващи по-високи дози на буспирон с нефазодон са имали замаяност, астения, главоболие и сънливост, въпреки че тези нежелани реакции също се наблюдават и след самостоятелното приложение на двете лекарства. Буспирон не притежава значителни ефекти върху фармакокинетиката на нефазодон. В доза от 5 мг два пъти дневно, AUC на нефазодон се е увеличила с 23% и на неговите метаболити хидроксинефазодон (hydroxynefazodone) и мета-хлорофенилпиперазин (meta-chlorophenylpiperazine), съответно със 17% и 9%. Максималната плазмена концентрация (Cmax) на нефазодон и хидроксинефазодон се е увеличила с около 10% всяка.
Стриктно проследяване: едновременната употреба на нефазодон и буспирон може да увеличи риска от серотонинов синдром, което е рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние, което се смята за резултат от хиперстимулация на мозъчните 5-HT1A и 2А рецептори. Механизмът включва добавъчен или синергичен серотонинергичен ефект, поради инхибиране на свързването на серотонина от нефазодон и активиране на серотонин 5-HT1A рецептори от буспирон. Серотонинов синдром се наблюдава както при комбинирането на нефазодон с буспирон, така и в комбинация с други серотонинергични средства.
Приложение: препоръчва се ниска начална дозировка на буспирон (напр. 2,5 мг/ден), когато се използва в комбинация с нефазодон.
Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за развитие на серотонинов синдром, които може да включва промени в психичния статус като раздразнителност, променено съзнание, обърканост, халюцинации и кома; вегетативна дисфункция като тахикардия, хипертермия, изпотяване, треперене, лабилност на кръвното налягане, както и мидриаза невромускулни аномалии като хиперрефлексия, миоклонус, тремор и атаксия и стомашно-чревни симптоми като коремни спазми, гадене, повръщане и диария. Появата на симптомите обикновено е бързо, често в рамките на един ден, а понякога и повече - след започване или добавяне на лекарство, промяна на дозата или предозиране.
Ако се развие или заподозре серотонинов синдром по време на курса на лечение, приемането на двете средства трябва да се преустанови незабавно и при необходимост да се предприеме поддържащо лечение. Болни в умерена степен могат да се повлияят от приложението на серотонинов антагонист (напр. ципрохептадин, хлорпромазин, оланзапин, метисергид). Тежките случаи следва да подлежат на консултация с токсиколог и може да изискват седация, нервно-мускулна парализа, интубация и механична вентилация в допълнение към другите мерки.
Обратно към списък с взаимодействия на N05BE01 буспирон, buspirone