Взаимодействие на N05AA02 левомепромазин, levomepromazine с J01MA12 - левофлоксацин (levofloxacin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на N05AA02 левомепромазин, levomepromazine е "N05AA02 - левомепромазин (levomepromazine)" която взаимодейства с "J01MA12 - левофлоксацин (levofloxacin)" по следният начин:

Мониторинг: някои хинолони, включително левофлоксацин (levofloxacin), норфлоксацин (norfloxacin) и офлоксацин (ofloxacin), могат да предизвикат при някои пациенти дозо-зависимо удължаване на QT-интервала. Теоретично, едновременното им приложение с други лекарства, които удължат QT-интервала, може да доведе до допълнителни лекарствени ефекти и повишен риск от развитие на камерни аритмии, включително торсаде де пойнт (Torsade де Pointes) и внезапна смърт.

При постмаркетинговото проучване са докладвани редки случаи на аритмия торсаде де пойнт и камерна тахикардия при пациенти, приемащи левофлоксацин, норфлоксацин и офлоксацин. Случаите, когато е използван левофлоксацин, включват предимно пациенти със съпътстващи заболявания или приемащи едновременно комбинация от лекарства, които можеби са допринесли за възникването на нежелани реакции.

Като цяло, рискът един медикамент или комбинация от медикаменти да доведе до развитието на камерна аритмия във връзка с удължаване на QT-интервала, е до голяма степен непредсказуем, но може да бъде увеличен от някои основни рискови фактори като например синдром на вроден удължен QT-интервал, сърдечни заболявания и електролитни нарушения (например хипокалиемия, хипомагнезиемия). В допълнение, степента на лекарствено индуцираното удължаване на QT-интервала зависи от определено лекарство(-а) участва и дозировка(-ите) на лекарството(-ата).

Приложение: въпреки че рискът от сериозно взаимодействие, вероятно, не е голям, се препоръчва повишено внимание, когато левофлоксацин, норфлоксацин и офлоксацин се прилага едновременно с лекарства, които удължават QT-интервала, особено при пациенти със съпътстващи рискови фактори. Тъй като степента на удължаване QTc-интервала може да се увеличи с увеличаване на плазмени концентрации на хинолоните, препоръчителните дози и честотата на интравенозните инфузии не трябва да се надвишават. Пациентите се съветват да потърсят лекарска помощ, ако възникнат симптоми, които сочат настъпването на торсаде де пойнт аритмия, като световъртеж, сърцебиене или синкоп (временна загуба на съзнание).