Взаимодействие на N04BB01 амантадин, amantadine с A03FA01 - метоклопрамид (metoclopramide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на N04BB01 амантадин, amantadine е "N04BB01 - амантадин (amantadine)" която взаимодейства с "A03FA01 - метоклопрамид (metoclopramide)" по следният начин:

Да се избягва: Метоклопрамид може да антагонизира фармакологичните ефекти на амантадин при лечението на болестта на Паркинсон и лекарство-индуцираните екстрапирамидни реакции. Данни от опити с животни показват, че амантадин може да притежава преки и косвени ефекти върху допаминовите неврони, и по-скорошни изследвания са дермонстрилали, че амантадин е слаб, неконкурентен NMDA (N-метил-D-аспартат) рецепторен антагонист. За разлика, метоклопрамид намалява централните антидопаминергични ефекти и засилва NMDA дейност. Нежеланите ефекти на метоклопрамид включват псевдопаркинсонизъм и екстрапирамидни реакции, които са в съответствие с неговите фармакологични ефекти. От друга страна, амантадин може да се противопостави на действието на метоклопрамид върху стомашно-чревния тракт, поради неговите антихолинергични ефекти.

Приложения: Пациентите, приемащи амантадин за болестта на Паркинсон или лекарство-индуцирани екстрапирамидни реакции трябва да избягват антидопаминергичните агенти, включително метоклопрамид. Ако тези средства са прилагани едновременно хронично, дозата на амантадин не трябва да се намаля рязко или да се прекрати поради потенциал да се предизвика криза на паркинсонов делириум, тревожност, делюзии, халюцинации, параноична реакция, ступор, тревожност, депресия, неясен говор и по-рядко невролептичен малигнен синдром. При пациенти, получаващи амантадин за профилактика или лечение на грип A, следва да се разглежда възможността за намаляване на ефикасността на метоклопрамид по време на едновременно приложение.