Взаимодействие на N03AG01 валпроева киселина, valproic acid с N06AX12 - бупропион (bupropion)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на N03AG01 валпроева киселина, valproic acid е "N03AG01 - валпроева киселина (valproic acid)" която взаимодейства с "N06AX12 - бупропион (bupropion)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с инхибитори или субстрати на CYP450 2B6 може да увеличи плазмените концентрации на бупропион (bupropion), който се метаболизира основно от този изоензим. Взаимодействието е било демонстрирано с клопидогрел и тиклопидин, които са CYP450 2B6-инхибитори.

При 12 здрави мъже доброволци, предшестващо лечение с клопидогрел (75 мг перорално веднъж дневно за 4 дена) увеличава пиковата плазмена концентрация и системната експозиция на бупропион (150 мг единична перорална доза) с 40% и 60%, респективно, в сравнение със самостоятелното прилагане на бупропион. Системната експозиция на метаболита хидроксибупропион се понижила с 52% и съотношението между системната експозиция на хидроксибупропион спрямо тази на бупропион се понижило с 68% при прилагане на клопидогрел, докато оралния клирънс се понижил с 26%.

По същия начин, предшестващо лечение с тиклопидин (250 мг перорално два пъти на ден за 4 дни) увеличило максималната плазмена концентрация и системната експозиция на бупропион (150 мг единична перорална доза) с 38% и 85%, респективно, в сравнение със самостоятелното прилагане на бупропион. Системната експозиция на хидроксибупропион се понижила с 84% и отношението между системната експозиция на хидроксибупропион към тази на бупропион се понижило с 90% при прилагане на тиклопидин, докато пероралния клирънс се понижил с 36%.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако бупропион се предписва със субстрат или инхибитор на CYP450 2B6. Фармакологичният отговор към бупропион трябва да бъде мониториран отблизо, когато CYP450 2B6 субстрат или инхибитор се прибави или премахне от терапията, и дозите на бупропион да бъдат съответно коригирани, ако е необходимо.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат със своя лекар, ако изпитат потенциални симптоми на бупропионова токсичност, като възбуда, тревожност, тремор, безсъние и припадъци, или невропсихични симптоми като налудности, халюцинации, психоза, нарушена концентрация, параноя и объркване.