Взаимодействие на N03AB02 фенитоин, phenytoin с J05AG03 - ефавиренц (efavirenz)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на N03AB02 фенитоин, phenytoin е "N03AB02 - фенитоин (phenytoin)" която взаимодейства с "J05AG03 - ефавиренц (efavirenz)" по следният начин:

Мониторинг: едновременната употребата на фенитоин (phenytoin) и ефавиренц (efavirenz) може да повлияе плазмените концентрации на двете лекарства. Конкретно, нивата на ефавиренц могат да се понижат поради индукция на CYP450 3A4 и 2B6 ензимни пътища от фенитоин, докато според листовката на ефавиренц плазмените нива на фенитоин могат да се увеличат или намалят. Фармакокинетичните данни не са достъпни в момента.

Фенитоин е субстрат на CYP450 2С9 и 2C19 изоензими, като и двата изоензима се инхибира от ефавиренц. От друга страна, по време на лечението с ефавиренц са наблюдавани конвулсии, обикновено при пациенти с анамнестични данни за гърчове. Това би означавало, възможното индуциране на клирънса на някои антиконвулсанти като фенитоин (метаболизират се основно в черния дроб) от ефавиренц, известен индуктор на CYP450 3A4 и евентуално други чернодробни микрозомални ензими.

В два публикувани клинични случая пациентите, лекувани едновременно с ефавиренц и фенитоин са имали ниски или неоткриваеми нива на ефавиренц, въпреки увеличаване на дозата му. Въпреки че в двата случая е наблюдаван ранен вирусологичен отговор, антиконвулсивната терапия е променена, поради риска от неуспех на антиретровирусно лечение с продължителна ниска експонация на ефавиренц.В един от докладите, се наблюдава повишено ниво на фенитоин, въпреки че дозата му не е променяна.

Приложение: като се има предвид риска от намалена вирусна чувствителност и развитие на резистентност, свързана със субтерапевтични антиретровирусни лекарствени нива, се препоръчва повишено внимание, когато ефавиренц се предписва в комбинация с фенитоин.

Препоръчително е внимателното клинично и лабораторно проследяване на антиретровирусния отговор, като при необходимост дозата на ефавиренц се коригира. Когато е възможно се предпочита алтернативна терапия, която не засягат метаболизма на ефавиренц. Трябва да се проследяват внимателно фармакологичните ефекти и серумните нива на фенитоин, след включване или изключване на ефавиренц.

Пациентите се съветват да се свържат със своя лекар, при появата на припадъци или възникване на признаци и симптоми на фенитоинова токсичност като гадене, повръщане, тремор, атаксия, летаргия, неясен говор, зрителни нарушения, или промени в психичното състояние.