Взаимодействие на N02BG09 метоксифлуран, methoxyflurane с C08DA01 - верапамил (verapamil)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на N02BG09 метоксифлуран, methoxyflurane е "N02BG09 - метоксифлуран (methoxyflurane)" която взаимодейства с "C08DA01 - верапамил (verapamil)" по следният начин:

Мониторинг: калциевите антагонисти могат да потенцират ефектите на потискане на сърцето и хипотензивните ефекти на летливите (халогенни) анестетици, както и обратното, поради подобно фармакологично действие върху сърдечносъдовата система.

Сериозните последствия от това взаимодействие могат да включват сърдечно-съдов колапс, камерно увреждане и/или смущения на проводимостта, особено при пациенти със съпътстващи сърдечни усложнения. Взаимодействието е по-вероятно с верапамил и дилтиазем, поради хронотропния (върху сърдечната честота) и дромотропен (върху проводимостта) ефекти.

Докладван е клиничен случай на пациент, лекуван с атенолол и дилтиазем, като прилагането на енфлуран води до влошаване на съществуваща дисфункция на атриовентрикуларения и синусовия възел. В друг клиничен случай, когато енфлуран е приложен при пациент, лекуван с дилтиазем, се развива тежка синусова брадикардия, прогресираща до асистолия. Също така е докладван атриовентриколарен блок при комбинирането на енфлуран и верапамил. При проучвания върху животни, анестезия с халотан, енфлуран или изофлуран е довела до повишаване на плазмената концентрация на верапамил, поради намаляване на общия клирънс.

Приложение: като цяло, не се препоръчва изключването на калциев антагонист преди операция, поради ребаунд ефект при пациенти с коронарна болест на сърцето или артериална хипертония. Въпреки това, трябва да се внимава изключително много, когато се прилагат халогенни анестетици при пациенти, подложени на лечение с блокери на калциевите канали. Препоръчва се по време на операцията и следоперативното мониториране на хемодинамичния статус и ЕКГ (електрокардиография), като при необходимост дозата на едното или двете лекарства се коригира.