Взаимодействие на N02BA03 холин салицилат, choline salicylate с H02AB02 - дексаметазон (dexamethasone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на N02BA03 холин салицилат, choline salicylate е "N02BA03 - холин салицилат (choline salicylate)" която взаимодейства с "H02AB02 - дексаметазон (dexamethasone)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на салицилати с кортикостероиди (corticosteroids) може да понижи серумните концентрации и терапевтични ефекти на салицилатите. Серумните нива на салицилатите, също така, могат да се увеличат след спиране на лечение с кортикостероиди, водещо до развитие на салицилатна токсичност.

Взаимодействието е докладвано при пациенти, лекувани с кортикостероиди приложени вътреставно, както и при перорален прием. Могат да участват един или повече механизми, включително увеличаване на бъбречния клирънс и/или индукция на чернодробния метаболизъм на салицилатите, предизвикани от кортикостероидите. Фармакологично, потенциалът за увеличаване на стомашно-чревната (GI) токсичност, включително възпаление, кървене, язва и перфорация, трябва да се смятат за допълни улцерогенни ефекти на тези средства (особено аспирин) върху стомашно-чревната лигавица.

Приложение: пациентите, лекувани едновременно с кортикостероиди и салицилат може да изискват по-високи дози на салицилатния препарат или салицилат-подобните лекарства. Фармакологичният отговор на тези лекарствени средства трябва да се проследява внимателно, когато кортикостероид се включва или изключва от терапия при пациенти, лекувани продължително със салицилат и дозата на салицилата се коригира при необходимост.

По време на комбинирана терапия, пациентите се съветват да приемат лекарствата с храна и незабавно да съобщят за признаци и симптоми на гастроинтестинална улцерация (язва) и кървене като силни болки в корема, световъртеж, замаяност и появата на черни изпражнения. Подходящо е използване на профилактично лечение с противоязвени средства (напр. антиациди, Н2-антагонисти), особено при пациенти с анамнеза за пептична язва или стомашно-чревно кървене, както и в напреднала възраст и изтощени пациенти.