Взаимодействие на N02AE01 бупренорфин, buprenorphine с J05AE08 - атазанавир (atazanavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на N02AE01 бупренорфин, buprenorphine е "N02AE01 - бупренорфин (buprenorphine)" която взаимодейства с "J05AE08 - атазанавир (atazanavir)" по следният начин:

Мониторинг: в ограничени данни се предполага, че атазанавир (atazanavir) плюс ритонавир (ritonavir) може да повиши плазмените концентрации и фармакологичните ефекти на бупренорфин (buprenorphine). Предложеният механизъм е инхибиране на метаболизма на бупренорфин чрез CYP450 3A4 и/или UDGT 1А1.

В серия от случаи се описват терапиите на трима пациента, при които се е проявило прекомерно опиатно въздействие на бупренорфин по време на съпътстващо антиретровирусно лечение с атазанавир, ритонавир, както и различни нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза. Двама от пациентите са били на антиретровирусен режим в продължение на няколко месеца, докладват усещания характерни за наркоза, виене на свят и загуба на ориентация за пространство, след започване на бупренорфин 8 мг/ден. Поради тази причина дозата е намалена до 8 мг дневно. Единият от пациентите остава с тази дозировка, докато на другия е увеличена до 12 мг/ден, при което той развива хиперсомния, но остава на този режим. Третият пациент е бил приет с назначена бупренорфинова терапия и дозата само е титрирана до стабилно ниво от 14 мг/ден в продължение на два дни преди започване на антиретровирусна терапия. На следващия ден от антиретровирусното лечение, пациентът се оплаква от сънливост през деня и намаляване на психичното функциониране. Дозата на бупренорфин, на този пациент е била намалена до 8 мг/ден и той развива поносимост към седативните ефекти в 7-дневен срок.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако бупренорфин се предписва в комбинация с атазанавир и ритонавир. Въвеждането на бупренорфин трябва да започне с ниска доза и ескалацията на дозата трябва да се извършва по-бавно, за да се даде възможност за оценка на опиатното въздействие и развитие на поносимост на пациента. При пациенти, които вече са с установена терапия на бупренорфин, трябва да се следят по-внимателно фармакологичния отговор и жизнените показатели, когато атазанавир и ритонавир се добавят или изтеглят от терапия, а дозата на бупренорфин да се коригира, доколкото е необходимо.

Амбулаторните пациенти трябва да бъдат посъветвани да избягват опасни дейности, изискващи пълна концентрация на вниманието и двигателна координация и да са наясно със страничните ефекти от приложението на тези лекарства. Необходимо е да уведомяват своя лекар, ако получат прекомерни или продължителни нежелани реакции от страна на ЦНС, които пречат на нормалните им дейности. Пациентите трябва да потърсят лекарска помощ, ако се появят потенциални признаци и симптоми на токсичност като замайване, объркване, загуба на съзнание, прекомерна седация, брадикардия, бавно или трудно дишане и задух.