Взаимодействие на N02AE01 бупренорфин, buprenorphine с C01BD05 - ибутилид (ibutilide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на N02AE01 бупренорфин, buprenorphine е "N02AE01 - бупренорфин (buprenorphine)" която взаимодейства с "C01BD05 - ибутилид (ibutilide)" по следният начин:

При трансдермалното прилагане на бупренофин (buprenorphine) в дози, по-високи от препоръчителните се установява удължаване на QT- интервала. Теоретично, едновременното му прилагане с други медикаменти, удължаващи QT- интервала, може да доведе до повишен риск от поява на камерни аритмии, включително и torsade de pointes и внезапна смърт.

При здрави доброволци нямало значителна разлика в QT- интервала, при прилагане на бупренофин в доза 10 мкг/час трансдермално, в сравнение с този, при прилагане на плацебо. Но при прилагането на бупренофин в доза 40 мкг/час (доза, два пъти по-голяма от препоръчителната) се е установило удължаване на QT- интервала от 5.9 мсек в сравнение с този, при прилагане на плацебо. Не са правени проучвания при прилагането му в дози 20 мкг/час. Като цяло появата на ритъмни нарушения не е предвидима, но е установена по-висока честота на изява при пациенти с определени рискови фактори, като: сърдечни заболявания, електролитен дисбаланс и други.

Според листовката на производителя, употребата на бупренофин като трансермална лепенка трябва да се избягва при пациенти, лекувани с антиаритмици от клас Ia (дизопирамид (disopyramide), хинидин (quinidine), прокаинамид (procainamide)) или клас III (амиодарон (amiodarone), дофетилид (dofetilide), соталол (sotalol)). Пациентите трябва да се предупреждават да потърсят лекар ако при тях се появят симптоми като замаеност, сърцебиене или припадък.