Взаимодействие на M04AA01 алопуринол, allopurinol с L01BB02 - меркаптопурин (mercaptopurine)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на M04AA01 алопуринол, allopurinol е "M04AA01 - алопуринол (allopurinol)" която взаимодейства с "L01BB02 - меркаптопурин (mercaptopurine)" по следният начин:

Коригиране на дозата: Алопуринол (allopurinol) може да усили фармакологичните ефекти на перорално приложимите тиопурини (thiopurines). Наблюдава се тежко потискане функцията на костния мозък и други токсични ефекти свързани с едновременната употреба на алопуринол и меркаптопурин (mercaptopurine; 6-MP) или азатиоприн (azathioprine), като последния се метаболизира до 6-MP ин виво.

Смята се, че механизмът се дължи на алопуринолово инхибиране от 6-MP на първичния метаболизъм посредством чернодробна или чревна ксантин оксидаза, ензим който катализира инактивирането на 6-MP. В едно проучване, предварителния прием на алопуринол е довело до почти 500% увеличение на максималната плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата концентрация-време (AUC) на устния 6-MP. Не е наблюдаван ефект върху фармакокинетиката на интравенозния 6-MP.

В ретроспективно проучване на 24 пациенти претърпели сърдечна и/или белодробна трансплантация, получаващи азатиоприн, учените установяват, че 46% имат левкопения (намален общ брой на бели кръвни клетки), 30% са умерено анемични, и 22% са с тромбоцитопения (намален общ брой на кръвни плочки) в рамките на 3 месеца след започване на прием на алопуринол, въпреки принципното съответствие и насоки за намаляване на дозата на тиопурин. По този начин, намаляване на дозата с две трети или повече, както често се препоръчва не премахва риска от миелотоксичност.

Приложение: Необходимо е повишено внимание, ако алопуринол трябва да се използва едновременно с перорални тиопурини. В повечето случаи се препоръчва дозата на тиопурин да бъде намалена от около 1/4 до 1/3 от обичайната доза, а пациентът внимателно да бъде проследяван за хематологична и друга токсичност. Последващите дози трябва да бъдат коригирани въз основа на терапевтичния отговор и появата на нежелани реакции.

Пациентите трябва да се консултират със своя лекар, ако развият признаци и симптоми, предполагащи тиопуринова токсичност, като температура, втрисане, болки в гърлото, отпадналост, сънливост, бледост, анорексия, жълтеница, потъмняване на урината, гадене, повръщане, признаци на локална инфекция, и необичайно кървене или образуване на синини.