Взаимодействие на M01CC01 пенициламин, penicillamine с A12CB02 - цинков глюконат (zinc gluconate)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на M01CC01 пенициламин, penicillamine е "M01CC01 - пенициламин (penicillamine)" която взаимодейства с "A12CB02 - цинков глюконат (zinc gluconate)" по следният начин:

Корекция на дозовия интервал: пероралното (през устата) приложение на алуминий (aluminum), мед (copper), желязо (iron), цинк (zinc), магнезий (magnesium) и евентуално други минерали като калций (calcium) може да намали стомашно-чревната абсорбция (всмукване) на пенициламина (penicillamine) и обратното. Предложеният механизъм включва хелация на пенициламин (penicillamine) с поливалентните катиони, което води до образуване на нерезорбируеми комплекси.

В проучване от шест здрави доброволци, приложението на пенициламин (penicillamine) (500 мг) след еднократна доза на железен сулфат (300 мг) или антиацид (Maalox Plus 30 мл) намалява средната максимална плазмена концентрация на пенициламина (penicillamine), съответно с 65% и 34% в сравнение с приложението на гладно. Тези промени може да доведат до намалени терапевтични ефекти на пенициламина (penicillamine).

Когато се използва едновременно с мед-хелатиращи агенти за лечение на болестта на Уилсън (Wilson), цинковите соли могат да се конкурират с медта за хелацията и бъбречната екскреция. Клиничната значимост не е известна, въпреки че е теоретично е възможно да настъпи намаляване на ефикасността на единия или и двата агента.

Цинкът (zinc) самостоятелно може да намали нивата на медта (copper) чрез блокиране на неговата абсорбция в червата и повишаване на фекалната му екскреция. Малко проучване е установило, че добавянето на пенициламин (penicillamine) (1 гр/ден) или триентин (trientine) (1 гр/ден) към терапия с цинк намалява фекална екскреция на мед, но се увеличава уринарната екскреция с незначителна промяна в общия баланс на медта спрямо самостоятелна терапия с цинк. В проучването, хелатиращият агент и цинкът са дадени през интервал от един час. Не е известно дали едновременното им приложение би довело до клинично значими промени. Други проучвания съобщават за ефективността от комбинираната терапия при някои пациенти. Въпреки това, няма данни, които да покажат, че трябва да се добавя цинк (zinc) към други лекарства, използвани за лечение на болест на Уилсън (Wilson).

Приложение: минерални добавки или други продукти, съдържащи поливалентни катиони трябва да се прилага най-малко два часа преди или два часа след приложението на пенициламин (penicillamine).