Взаимодействие на M01AA01 фенилбутазон, phenylbutazone с C09CA04 - ирбесартан (irbesartan)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на M01AA01 фенилбутазон, phenylbutazone е "M01AA01 - фенилбутазон (phenylbutazone)" която взаимодейства с "C09CA04 - ирбесартан (irbesartan)" по следният начин:

Мониториране: нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) могат да намалят антихипертензивния ефект на ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти. Предложеният механизъм се състои в НСПВС-индуцирано инхибиране на бъбречния простагландинов синтез, което води до безпрепятствена съдосвиваща активност, предизвикваща хипертония. В допълнение, НСПВС могат да причинят задръжка на течности, което също се отразява на кръвното налягане. Клиничните данни са ограничени.

Едновременното прилагане на НСПВС и ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти може да предизвика нарушаване на бъбречната функция, особено при пациенти, които са възрастни или с хиповолемия (включително тези на терапия с диуретици) или имат нарушена бъбречна функция. Хронична употреба на НСПВС, самостоятелно, може да бъде свързана с бъбречна токсичност, включително покачване нивата на серумния креатинин и урея, тубулна некроза, гломерулонефрит, бъбречна папиларна некроза, остър интерстициален нефрит, нефротичен синдром и бъбречна недостатъчност.

В допълнение, при пациенти с преренални състояния, чиято бъбречна функция може да бъде зависима от функцията на простагландините, НСПВС могат да предизвикат изразена бъбречна декомпенсация, чрез дозозависимо инхибиране синтеза на простагландини. Ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти могат допълнително да влошат бъбречната функция, блокирайки ефектът на ангиотензин ІІ-медиираната вазоконстрикция на еферентните артериоли, което от своя страна намалява гломерулната филтрация.

Приложение: при пациенти, получаващи ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, които се нуждаят от продължителна (повече от 1 седмица) съпътстваща терапия с НСПВС, кръвното налягане трябва да бъде мониторирано отблизо след започване, прекратяване или промяна в дозите на НСПВС. Бъбречната функция трябва също да бъде оценена периодично при продължително прилагане на двата препарата. Не се очаква взаимодействието да настъпи при прилагане на ниски дози (например ниски дози аспирин) или интермитентна краткосрочна терапия с НСПВС.