Взаимодействие на L04AD02 такролимус, tacrolimus с J02AC04 - позаконазол (posaconazole)
Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.
Една от активните съставки на L04AD02 такролимус, tacrolimus е "L04AD02 - такролимус (tacrolimus)" която взаимодейства с "J02AC04 - позаконазол (posaconazole)" по следният начин:
Коригиране на дозата: едновременното приложение с позаконазол (posaconazole) може значително да повиши плазмените концентрации на такролимус (tacrolimus). Предложеният механизъм на действие е чрез инхибиране на CYP450 (цитохром p450) 3A4 от позаконазол, изоензим отговорен за метаболитния клирънс на такролимус.
При здрави индивиди, предварителния прием на суспензия от позаконазол (400 mg два пъти дневно в продължение на 7 дни), е увеличил максималната плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на еднократна 0,05 мг/кг доза на такролимус със 121% и 358% съответно. Фармакодинамично, позаконазол и такролимус могат да имат добавъчни ефекти на удължаване на QT интервала, което може да увеличи риска от полиморфна вентрикуларна аритмия. В допълнение, докладвани са редки случаи на хемолитично-уремичен синдром, тромботична тромбоцитопенична пурпура и белодробна емболия при пациенти, лекувани с позаконазол и такролимус за контрол на отхвърляне на трансплантанта или реакция на присадката срещу приемателя.
Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако такролимус се използва в комбинация с позаконазол. При пациенти, които вече получават такролимус, дозата трябва да се намали до около една трета от първоначалната при започване на лечението с позаконазол.
Нивата на такролимус в кръвта трябва да се следят отблизо и своевременно да се коригира дозата, особено след започване или спиране на терапията с позаконазол при пациенти, които са стабилизирани при техния режим на отхвърляне на присадката. Пациентите трябва да потърсят лекарска помощ, ако се появят симптоми, които биха могли да са предпоставка за настъпването на полиморфна вентрикуларна аритмия, като световъртеж, сърцебиене или синкоп.