Взаимодействие на L04AA18 еверолимус, everolimus с H02AB02 - дексаметазон (dexamethasone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на L04AA18 еверолимус, everolimus е "L04AA18 - еверолимус (everolimus)" която взаимодейства с "H02AB02 - дексаметазон (dexamethasone)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на еверолимус (everolimus) с мощни индуктори на CYP450 3A4 или Р-гликопротеин може значително да понижи плазмената концентрация и фармакологичните ефекти на еверолимус.

При клинично изследване на здрави доброволци, многократния прием на мощен индуктор рифампин увеличава оралния клирънс на еверолимус с три пъти, което представлява средно понижение на пиковата концентрация в кръвта (Cmax) и системната експозиция (AUC) на еверолимус, съответно с 58% и 64%.

Приложение: по принцип, трябва да се избягва употребата на еверолимус в комбинация с мощни индуктори на CYP450 3A4 и Р-гликопротеин като карбамазепин, дексаметазон, фенобарбитал, фенитоин, рифамицини и жълт кантарион.

В случаите, когато едновременната употреба е наложителна, производителят препоръчва увеличаване на дневната доза на еверолимус от 10 мг до 20 мг, постепенно с увеличение от по 5 мг, като се наблюдава поносимостта от увеличаването на дозата.

Въз основа на фармакокинетични проучвания е установено, че тази дозировка предвижда корекция на AUC на еверолимус в границите, наблюдавани без прием на индуктори. Въпреки това, клинични данни липсват. След изключване на мощни индуктори на CYP450 3A4 или Р-гликопротеин, дозата на еверолимус трябва да се намали до първоначалното ниво.