Взаимодействие на L04AA13 лефлуномид, leflunomide с L04AA27 - финголимод (fingolimod)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на L04AA13 лефлуномид, leflunomide е "L04AA13 - лефлуномид (leflunomide)" която взаимодейства с "L04AA27 - финголимод (fingolimod)" по следният начин:

Мониторинг: употребата на лефлуномид (leflunomide) с други имуносупресивни медикаменти като финголимод (fingolimod) с може да увеличи риска от инфекции.

Докладвани са случаи на сериозни инфекции, включително сепсис и опортюнистични инфекции - Pneumocystis jiroveci пневмония, белодробна и извънбелодробна туберкулоза, аспергилоза, особено при пациенти на съпътстващо имуносупресивно лечение свързани с употребата на лефлуномид.

Редки случаи на панцитопения, агранулоцитоза и тромбоцитопения се наблюдават самостоятелно при употребата на лефлуномид, но най-често при едновременната или скорошна употреба на метотрексат (methotrexate) или други миелотоксични медикаменти.

Няма специфични данни за употребата в комбинация с финголимод - медикамент, който причинява обратима секвастрация на лимфоцитите от лимфоидните тъкани.

Когато се прилага ежедневно, финголимод води до дозо-зависимо понижение на периферните лимфоцити - 20 - 30% от изходните стойности, или по-малко от 200 до 500 клетки/мкл при някои от изследваните пациенти.

При продължително лечение има леко понижение в броя на неутрофилите - около 80% от изходното ниво.

Докладвани са сериозни инфекции, които са налочили хоспитализация.

Броят на лимфоцитите обикновено се връща до изходни стойности в рамките на 1 - 2 месеца след спиране на терапията.

Мониторинг: едновременната или последователна употреба (без спазване на препоръчителния период на отмиване на лефлуномид) на други медикаменти, за които е известно да предизвикват хепатотоксичност, може да увеличи риска от увреждане на черния дроб свързано с лефлуномид.

Докладвани са случаи на повишени чернодробни трансаминази, хепатит, жълтеница, холестаза, чернодробна недостатъчност и остра чернодробна некроза при употребата на лефлуномид. Повишението на чернодробните ензими като цяло е умерено - два пъти над нормата и отзвучават при продължаване на лечението. Значително увеличение - над 3 пъти над нормата са докладвани рядко и се нормализират с намаляване на дозата или прекратяване на лечението. Рядко се докладват смъртните случаи, свързани с тежко увреждане на черния дроб. Повечето случаи са настъпили в рамките на шест месеца от лечението и при наличието на множество рискови фактори, включително съществуващо чернодробно заболяване и едновременна употреба на други хепатотоксини.

Няма специфични данни за употребата в комбинация с финголимод. Повишени чернодробни трансаминази над 3 пъти над нормата са били съобщени във връзка с употребата на финголимод, а някои пациенти са имали рецидив при подновяване на лечението. Серумните нива на трансаминазите се връщат към норма в рамките на 2 месеца след прекратяване на финголимод.

Приложение: препоръчва се внимателно наблюдение, ако лефлуномид се използва при пациенти, които приемат или наскоро са получили други имуносупресивни медикаменти и хепатотоксични агенти. Поради продължителния елиминационен полуживот на активния метаболит на лефлуномид, взаимодействие може да се очаква, дори и след преустановяване на терапията с лефлуномид.

Чернодробните ензими, тромбоцитите, белите кръвни клетки, хемоглобин или хематокрит трябва да се изследват в началото на лечението и редовно по време на терапията.

При данни за сериозна хепатотоксичност - ALAT 3 пъти над нормата въпреки намаляване на дозата, инфекция или потискане на костния мозък, лечението с лефлуномид трябва да бъде спряно и да се приложи холестирамин или активен въглен за ускоряване елиминирането на активния метаболит на лефлуномид от плазмата.

Преди започване на финголимод трябва да се направи пълна кръвна картина и проследяване нивото на трансаминазите и билирубина.

Ако има данни за сериозна инфекция или значителна увреда на черния дроб, лечението трябва да бъде спряно и да се направи преоценка на ползите и рисковете преди повторното приложение.

Тъй като финголимод остава в кръвта до два месеца след последната доза, се препоръчва постоянното наблюдение през този период.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако развият симптоми на инфекция или потенциални признаци на хепатотоксичност като треска, обрив, сърбеж, анорексия, гадене, повръщане, умора, неразположение, болка в десен горен квадрант на корема, потъмняване на урината, светли изпражнения и жълтеница.