Взаимодействие на L03AB07 интерферон бета-1а, interferon beta-1a с J01FA10 - азитромицин (azithromycin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на L03AB07 интерферон бета-1а, interferon beta-1a е "L03AB07 - интерферон бета-1а (interferon beta-1a)" която взаимодейства с "J01FA10 - азитромицин (azithromycin)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на бета-интерферони с други медикаменти, за които е известно, че предизвикват хепатотоксичност, може да увеличи риска от увреждане на черния дроб. Употребата на бета-интерферони се свързва с редки случаи на увреждане на черния дроб, включително автоимунен хепатит и тежко увреждане на черния дроб, водещи до чернодробна недостатъчност, при някои от които се налага трансплантация. При някои клинични случаи, тези събития са възникнали след едновременния прием с други лекарства, които са свързани с увреждане на черния дроб. Симптомите на чернодробна недостатъчност, обикновено, започват от 1 до 6 месеца след започване на лечението. Съобщава за асимптоматично повишаване на чернодробните трансаминази (особено АЛАТ), което е често срещано при лечението с интерферон.

Приложение: трябва да се има предвид риска от чернодробно увреждане, когато бета-интерферони се използват в комбинация с други медикаменти, които са потенциално хепатотоксични (например ацетаминофен; алкохол; андрогени и анаболни стероиди; антитуберкулозни агенти; азоли; АСЕ-инхибитори, циклоспорин (високи дози); дисулфирам ендотелин-рецепторни антагонисти; другите интерферони; киназа инхибитори; макролидни антибиотици; миноциклин, нестероидни противовъзпалителни средства; нуклеозидните инхибитори на обратната транскриптаза; ретиноиди; сулфонамиди; тиазолидиндиони; антиконвулсанти като карбамазепин, хидантоини, фелбамат и валпроева киселина; липиди-понижаващи медикаменти като фенофибрат, HMG-CoA редуктазни инхибитори и ниацин; билки и хранителни добавки, като например черен кохош, Чапарал, черен оман, DHEA (дехидроепиандростерон), кава, масло от джоджен и мая от червен ориз).

Чернодробните функционални тестове трябва да се проследяват на редовни интервали и дозата на интерферон се намалява, ако активността на АЛАТ (аланинаминотрахсфераза) се увеличи 5 пъти над горната референтна граница. След като ензимните нива се върнат към нормата, дозата може отново да се увеличи постепенно. Пациентите се съветват да потърсят медицинска помощ, при проява на признаци и симптоми на потенциална хепатотоксичност като треска, обрив, сърбеж, анорексия, гадене, повръщане, умора, неразположение, болка в горния десен квадрант на корема, потъмняване на урината, обезцветяване на изпражненията и жълтеница. При съмнение за увреждане на черния дроб, лечението с интерферон трябва незабавно да бъде прекратено поради възможността за бързо прогресиране до чернодробна недостатъчност.