Взаимодействия

Взаимодействие на L03AB04 интерферон алфа-2а, interferon alfa-2a с L04AA13 - лефлуномид (leflunomide)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на L03AB04 интерферон алфа-2а, interferon alfa-2a е "L03AB04 - интерферон алфа-2а (interferon alfa-2a)" която взаимодейства с "L04AA13 - лефлуномид (leflunomide)" по следният начин:

Мониторинг: употребата на лефлуномид (leflunomide) с други имуносупресивни или миелосупресивни агенти може да увеличи риска от инфекции. Докладвани са случаи на сериозни инфекции, включително сепсис, опортюнистични инфекции като Pneumocystis jiroveci пневмония, белодробна и извънбелодробна туберкулоза, аспергилоза, при употребата на лефлуномид, особено при пациенти с едновременно имуно- или миелосупресивна терапия.

Редки случаи на панцитопения, агранулоцитоза и тромбоцитопения също се наблюдавани при самостоятелната употреба на лефлуномид, но са най-често са докладвани при едновременна или скорошна употреба на метотрексат (methotrexate) или други миелотоксични агенти.

Мониторинг: едновременната или последващата употреба (без спазване на препоръчителния за лефлуномид период на отмиване) на други агенти, които водят до хепатотоксичност, може да увеличи риск от увреждане на черния дроб, свързани с лефлуномид.

Докладвани са случаи на повишени чернодробни трансаминази, хепатит, жълтеница, холестаза, чернодробна недостатъчност и остра чернодробна некроза с лефлуномид. Повишаването на чернодробните ензими като цяло са умерено - два пъти над горната граница и отзвучава при продължаване на лечението. Значително увеличение - 3 пъти над нормата са редки и ревизабилни след намаляване на дозата или прекратяване на лечението. Смъртни случаи, свързани с тежко увреждане на черния дроб се съобщават рядко. Повечето случаи са настъпили в рамките на шест месеца от лечението и в условията на множество рискови фактори, включително съществуващо чернодробно заболяване и едновременна употреба на други хепатотоксини.

Приложение: препоръчва се внимателно наблюдение, ако лефлуномид се използва при пациенти, които приемат или наскоро са получили други имуносупресивни и хепатотоксични агенти. Поради продължителния елиминационен полуживот на активния метаболит на лефлуномид, взаимодействие може да се получи дори и когато е бил преустановен лефлуномид.

Преди началото на лечението и редовно по време на лечението трябва да се изследват чернодробните ензими, тромбоцитите, белите кръвни клетки, хемоглобина или хематокрита.

Ако има данни за сериозна хепатотоксичност - ALAT 3 пъти над нормата или персистиращо повишение 2 - и 3 пъти над нормата, въпреки намаляване на дозата, инфекция или потискане на костния мозък, лечението с лефлуномид трябва да бъде спряно и да се приложи терапия с холестирамин или активен въглен за ускоряване на елиминирането на активния метаболит на лефлуномид от плазмата.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако развият инфекция или признаци на хепатотоксичност като треска, обрив, сърбеж, анорексия, гадене, повръщане, умора, неразположение, болка в десен горен квадрант на корема, потъмняване на урината, светли изпражнения и жълтеница.

Обратно към списък с взаимодействия на L03AB04 интерферон алфа-2а, interferon alfa-2a

Взаимодействие на L03AB04 интерферон алфа-2а, interferon alfa-2a с лекарства и продукти съдържащи L04AA13 - лефлуномид (leflunomide)

© 2007 - 2024 Аптеки Фрамар. Всички права запазени! Framar.bg във Facebook