Взаимодействие на L01XX19 иринотекан, irinotecan с J07BC02 - хепатит А, инактивиран (убит), цял вирус (hepatitis A, inactivated, whole virus)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на L01XX19 иринотекан, irinotecan е "L01XX19 - иринотекан (irinotecan)" която взаимодейства с "J07BC02 - хепатит А, инактивиран (убит), цял вирус (hepatitis A, inactivated, whole virus)" по следният начин:

Мониториране: прилагането на инактивирани, убити или казано по друг начин неинфекциозни ваксини на имуносупресирани пациенти, обикновено е безопасно, но може да бъде свързано с намален или неоптимален имунологичен отговор, поради потискане на антителата. Такива пациенти са доскоро получаващи или получаващи в момента имуносупресивни препарати, антилимфоцитни глобулини, алкилиращи препарати, антиметаболити, лъчетерапия, някои антиревматоидни средства, високи дози кортикостероиди или адренокортикотропни агенти (над 10 мг/ден или 1 мг/кг/ден за повече от две седмици), и дългодействащи локални или инхалаторни кортикостероиди.

Приложение: като цяло, консултативния комитет по имунизационни практики на министерството на народното здраве на Съединените щати препоръчва прилагането на инактивирани или убити ваксини на не-ХИВ-имуносупресирани пациенти да става според същите гайдлайнове, които се използват и при здрави пациенти.

Въпреки това, в някои случаи могат да бъдат необходими по-високи дози или по-често бустери. За ваксината против Haemophilus influenzae b, някои експерти препоръчват да се прилага поне 2 седмици преди началото или 3 месеца след прекратяването на химиотерапия, когато такава се прилага при пациенти с болестта на Ходжкин. Ваксините обикновено могат да се прилагат при пациенти, получаващи кортикостероиди като заместителна терапия (например болест на Адисон).