Взаимодействие на L01XE03 ерлотиниб, erlotinib с A02AA04 - магнезиев хидроксид (magnesium hydroxide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на L01XE03 ерлотиниб, erlotinib е "L01XE03 - ерлотиниб (erlotinib)" която взаимодейства с "A02AA04 - магнезиев хидроксид (magnesium hydroxide)" по следният начин:

Корекция на интервала на дозиране: едновременното приложение на антиацидни средства или други агенти с киселинно неутрализиращ ефект може да намали бионаличността на ерлотиниб (erlotinib) и да понижи неговата концентрация в плазмата.

Разтворимостта на ерлотиниб намалява, когато рН е над 5, което води до намалена абсорбция (усвояване). Установено е, че едновременното приложение с инхибитора на протонната помпа, омепразол, или ранитидин, Н2-рецепторен антагонист, води до значително намаляване на плазмените концентрации на ерлотиниб. Когато се прилага едновременно с омепразол, максималната плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на ерлотиниб са намалели с 61% и 46%, съответно. Когато се прилага едновременно с ранитидин 300 мг, максималната плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на ерлотиниб намалели съответно с 54% и 33%. Взаимодействието не е проучвано с антиациди.

Приложение: ако е необходимо приложение на антиациди или други представители с киселинно неутрализиращ ефект по време на лечението с ерлотиниб, то трябва да се прилага най-малко 4 часа преди или 2 часа след дневната доза на ерлотиниб.