Взаимодействие на L01XE01 иматиниб, imatinib с A10BX02 - репаглинид (repaglinide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на L01XE01 иматиниб, imatinib е "L01XE01 - иматиниб (imatinib)" която взаимодейства с "A10BX02 - репаглинид (repaglinide)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с инхибитори на CYP450 3A4 може да повиши плазмените концентрации на репаглинид (repaglinide), който частично се метаболизира от изоензима. При проучване с девет здрави доброволци, приложението на еднократна доза от 0,25 мг на репаглинид след предварителна обработка с мощния CYP450 3A4 инхибитор кларитромицин 250 мг орално два пъти дневно в продължение на 4 дни, води до увеличение с 66% на средната пикова плазмена концентрация (Cmax) на репаглинид и увеличение с 41% на системната експозиция (AUC) в сравнение с приложение след плацебо. Кларитромицин също е увеличил средният елиминационен полуживот на репаглинид от 1.4 на 1.7 часа, както и средното инкрементално AUC (0 до 3 часа) на серумния инсулин с 51% и максимално увеличение на серумния инсулин с 61%.

По същия начин, при 12 здрави доброволци, предшестващо лечение с итраконазол 200 мг орално, последвано от 100 мг два пъти дневно в продължение на 3 дни увеличава AUC на еднократна доза от 0,25 мг на репаглинид с 40% в сравнение с приложение след плацебо. В осем здрави доброволци от мъжки пол, средната Cmax и AUC на еднократна доза от 2 мг на репаглинид се е увеличила със 7% и 15%, след предварително лечение с кетоконазол 200 мг/ден в продължение на 5 дни.

Не се наблюдават значителни различия в нивата на кръвната глюкоза или нежелани реакции, при проучванията за самостоятелната употреба на репаглинид или в комбинация с CYP450 3A4 инхибитор. Въпреки това, клиничното значение на взаимодействието при диабетици не може да бъде изключено поради възможното намаляване на контрарегулаторния отговор към хипогликемия при тези пациенти.

CYP450 3A4 инхибитори също могат да повишат фармакокинетичното взаимодействие между репаглинид и CYP450 2C8 и/или OATP 1B1 инхибитори като гемфиброзил. При проучване с 12 здрави доброволци, гемфиброзил 600 мг орално два пъти дневно в продължение на 3 дни увеличава AUC на еднократна доза от 0,25 мг на репаглинид с 8,1 пъти в сравнение с плацебо и удължава полуживота от 1.3 до 3.7 часа, а гемфиброзил плюс итраконазол 200 мг орално, а впоследствие 100 мг два пъти дневно в продължение на 3 дни, увеличава AUC на репаглинид 19,4 пъти и удължава полуживота му до 6,1 часа. Плазмената концентрация на репаглинид на седмия час се увеличава 28,6 пъти от гемфиброзил и 70,4 пъти от гемфиброзил плюс итраконазол.

По време на постмаркетинговото наблюдение, са докладвани редки случаи на тежка хипогликемия при пациенти, приемащи тази комбинация.

Приложение: тъй като антидиабетния ефект на репаглинид е зависим от дозата и концентрацията, фармакологичния отговор на репаглинид трябва да се следи по-внимателно всеки път, когато се добавя CYP450 3A4 инхибитор или се изтегля от терапия. Пациентите трябва редовно да следят кръвната си захар и да разпознават признаците на хипогликемия, които могат да включват симптоми като главоболие, виене на свят, сънливост, нервност, обърканост, тремор, глад, слабост, изпотяване и сърцебиене. Дозата на репаглинид може да изисква корекция, ако има съмнения за взаимодействие.