Взаимодействие на L01XE01 иматиниб, imatinib с N02BE01

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на L01XE01 иматиниб, imatinib е "L01XE01 - иматиниб (imatinib)" която взаимодейства с "N02BE01 - парацетамол (paracetamol)" по следният начин:

Мониторинг: При проучване на инвитро инхибиране става ясно, че едновременното приложение с иматиниб (imatinib) може да повиши плазмените концентрации на ацетаминофен (acetaminophen). Предложеният механизъм е чрез иматиниб инхибиране на ацетаминофеновия клирънс чрез O-глюкуронирането. Въпреки това, не са извършвани специфични фармакокинетични проучвания при хора. Във фармакодинамично отношение, може да съществува потенциал за допълнителни неблагоприятни ефекти върху черния дроб, тъй като двете лекарства поотделно могат да бъдат хепатотоксични.

Случаи на увреждане на черния дроб, включително чернодробна недостатъчност и чернодробна некроза, са били наблюдавани с употребата на иматиниб, особено когато се комбинира с високи дози химиотерапевтични схеми. Повечето случаи са обратими, въпреки че в около 0,5% от тези случаи е било необходимо трайно прекъсване на иматиниб.

Във фаза 2 от клинично изпитване, след трансплантация на костен мозък на пациент, който е приемал редовно ацетаминофен 3000 до 3500 мг/ден за треска е починал от остра чернодробна недостатъчност 12 дни след започване на лечението с иматиниб 600 мг/ден. В доклад на постмаркетингово проучване, пациентка е развила тежък хепатит, свързан с коагулопатия пет месеца след започване на терапия с иматиниб 400 мг/ден за хронична миелоидна левкемия. След появата на симптоми тя започва да приема ацетаминофен 500 до 1000 мг/ден. По време на хоспитализацията, нейното състояние прогресира до енцефалопатия и тя впоследствие е починала от спиране на сърдечната дейност. Не може да се определи дали ацетаминофенът е повлиял върху клиничното протичане и последствията от хепатита.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако иматиниб се използва в комбинация с ацетаминофен, особено при по-високи дози на ацетаминофен. Всички пациенти, лекувани с иматиниб трябва да имат направени чернодробни функционални тестове (трансаминази, билирубин и алкална фосфатаза) преди започване на лечение, а след това и месечно проследяване или когато това е клинично показано. При повишение на билирубина повече от 3 пъти над горната граница на нормата (IULN) или чернодробни трансаминази, по-големи от 5 пъти IULN, иматиниб трябва да се преустанови докато нивата на билирубина спаднат до по-малко от 1,5 пъти IULN, а нивата на трансаминазите до по-малко от 2,5 пъти IULN. След това лечението може да се възобнови при намаляване на дневните дози.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако изпитват потенциални признаци и симптоми на хепатотоксичност като треска, обрив, анорексия, гадене, повръщане, умора, болка в горната дясна част на тялото, потъмняване на урината и жълтеница. В допълнение, на това те не трябва да приемат медикаменти отпускани без рецепта като аналгетици, съдържащи ацетаминофен, препарати за грип, или билкови продукти, без първо да се консултират със своя лекуващ лекар.

Обратно към списък с взаимодействия на L01XE01 иматиниб, imatinib

Взаимодействие на L01XE01 иматиниб, imatinib с N02BE01 - парацетамол (paracetamol)

Взаимодействие на L01XE01 иматиниб, imatinib с лекарства и продукти съдържащи N02BE01 - парацетамол (paracetamol)