Взаимодействие на L01XE01 иматиниб, imatinib с H03AA02 - лиотиронин натрий (liothyronine sodium)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на L01XE01 иматиниб, imatinib е "L01XE01 - иматиниб (imatinib)" която взаимодейства с "H03AA02 - лиотиронин натрий (liothyronine sodium)" по следният начин:

Коригиране на дозата: има съобщения, че иматиниб (imatinib) предизвика клиничен хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза), при пациенти, получаващи левотироксин (levothyroxine). Точният механизъм на действие е неизвестен, но може да включва стимулиране на не-дейодинационното отстраняване на Т4 и Т3 от иматиниба.

При 11 пациенти, лекувани с иматиниб за средно шест месеца, 8 пациенти, предварително претърпели тотална тиреоидектомия и употребявали левотироксин, развили симптоми на хипотиреоидизъм, а трима пациенти със запазена щитовидна жлеза останали клинично и биохимично в еутиреоидно състояние. Като цяло, нивата на тиротропин (TSH) в осем пациенти са се увеличили с 384% над горната граница, докато свободните Т4 и Т3 стойности намалели, но останали в рамките на референтните граници. Дозата на левотироксин се увеличавала постепенно средно с над 206%, но хипотиреоидизмът можел да бъде обърнат в обратна посока при трима пациенти, при които състоянието е било разпознато сравнително рано. Нивата на тиротропин (TSH) в другите пет пациенти са се върнали към нормалните стойности след прекратяване на лечението с иматиниб.

Разделянето на времето на приложение на левотироксина и иматиниба не изглежда да има ефект. Взаимодействие може да възникне и с други форми на хормони на щитовидната замяна, въпреки че липсват клинични данни.

Приложение: необходимо е да се извършва мониторинг (проследяване) на функцията на щитовидната жлеза, включително лабораторните серумни концентрации на тиротропин (TSH), преди, по време и след всяка промяна на дозата или прекратяване на лечението с иматиниб и дозата на левотироксин съответно да бъде коригирана. Авторите на проучването, цитирано по-горе са предложили минимум двукратно увеличение на левотироксиновата терапия преди започване на лечение с иматиниб и внимателно проследяване на функцията на щитовидната жлеза по време на лечението.