Взаимодействие на L01XE01 иматиниб, imatinib с B01AX06 - ривароксабан (rivaroxaban)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на L01XE01 иматиниб, imatinib е "L01XE01 - иматиниб (imatinib)" която взаимодейства с "B01AX06 - ривароксабан (rivaroxaban)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с умерени или мощни инхибитори на CYP450 3A4 може да увеличи плазмените концентрации на ривароксабан (rivaroxaban), който е субстрат на този изоензим. Взаимодействието не се очаква да бъде клинично значимо при пациент с нормална бъбречна функция, но може да е от значение при пациенти с бъбречно увреждане

Когато единична доза ривароксабaн била приложена с умерения CYP450 3A4-инхибитор флуконазол, пиковата плазмена концентрация и системната експозиция на ривароксабан се увеличили с 30% и 40%, респективно. Това увеличение е в рамките на нормалното на пиковата плазмена концентрация и системната експозиция и не се счита за клинично значимо. Въпреки това, степента на взаимодействие може да бъде по-голяма при пациенти с бъбречно увреждане. Дори в отсъствието на CYP450 3A4-инхибитори, системната експозиция на ривароксабан била увеличена с 1,4 до 1,6 пъти при индивиди с леко, умерено и тежко бъбречно увреждане, в сравнение със здрави субекти с нормална бъбречна функция.

Приложение: при пациенти със значително бъбречно увреждане (например креатининов клирънс между 15 до 50 мл/мин), употребата на ривароксабан с умерени или мощни инхибитори на CYP450 3A4 трябва да става с повишено внимание. Пациентите трябва редовно да бъдат проследявани за признаци и симптоми, предполагащи кръвоизлив, като спадане нивата на хемоглобин и/или хематокрит, хипотония или дистрес на плода (при бременни).

Бъбречната функция трябва също да бъде следена периодично и лечението с ривароксабан да бъде прекратено, ако се развие остра бъбречна недостатъчност. Поради липса на клинични данни, ривароксабан не се препоръчва при пациенти с креатининов клирънс под 30 мл/мин, когато се използва за профилактика на дълбока венозна тромбоза и при пациенти с креатининов клирънс под 15 мл/мин, когато се използва за понижаване риска от инсулт и системна емболия при неклапно предсърдно мъждене.