Взаимодействие на L01XC04 алемтузумаб, alemtuzumab с H02AB04 - метилпреднизолон (methylprednisolone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на L01XC04 алемтузумаб, alemtuzumab е "L01XC04 - алемтузумаб (alemtuzumab)" която взаимодейства с "H02AB04 - метилпреднизолон (methylprednisolone)" по следният начин:

Мониториране: употребата на алемтузумаб (alemtuzumab) с други имуносупресивни или миелосупресивни препарати може да повиши риска от инфекции. Алемтузумаб, приложен самостоятелно може да причини тежка и продължителна миелосупресия, лимфопения и рядко фатална костномозъчна аплазия/хипоплазия, автоимунна идиопатична тромбоцитопения и автоимунна хемолитична анемия. Сериозни, понякога фатални опортюнистични инфекции са били докладвани и рискът може теоретично да се повиши при същевременно прилагане на други имуносупресори.

Препарати, които могат да бъдат значително миело- или имуносупресивни са антинеопластични агенти, радиация, зидовудин, линезолид, някои антиревматични агенти, високи дози кортикостероиди или адренокортикотропни агенти (над 10 мг/ден до 1 мг/кг/ден), и дългодействащи локални или инхалаторни кортикостероиди.

Приложение: повишено внимание е препоръчително, ако алемтузумаб трябва да бъде използван при пациенти, които наскоро са получили или получават в момента лечение с други имуносупресори или миелосупресивни лекарства, и обратно. Производителят препоръчва единичната доза алемтузумаб да не надвишава 30 мг и кумулативната седмична доза да не надвишава 90 мг, тъй като по-високи дози са свързани с увеличена честота на панцитопения. Близко клинично и лабораторно мониториране за настъпване на тежки хематологични странични ефекти е препоръчително по време и след прекратяване на терапията.