Взаимодействие на L01CD02 доцетаксел, docetaxel с J05AE02 - индинавир (indinavir)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на L01CD02 доцетаксел, docetaxel е "L01CD02 - доцетаксел (docetaxel)" която взаимодейства с "J05AE02 - индинавир (indinavir)" по следният начин:

Мониториране отблизо: едновременното прилагане с някои антиретровирусни препарати, като протеазни инхибитори и делавирдин (delavirdine), може да увеличи плазмените концентрации и фармакологичните ефекти на таксани, като паклитаксел (paclitaxel) и доцетаксел (paclitaxel). Предложеният механизъм се състои в инхибиране метаболизма на таксаните чрез CYP450 3A4.

Съществуват доклади за живото застрашаващи инциденти и смърт при пациенти, лекувани с паклитаксел 100 мг/кв.м (доза, която преди се считаше за безопасна и ефективна за лечение на Капоши саркома при СПИН), които приемали същевременно силно активни антиретровирусни препарати, включително ритонавир, ритонавир/лопинавир, индинавир, саквинавир и/или делавирдин, за които се знае, че са инхибитори на CYP450 3A4 изоензима.

Симптомите на токсичност включват миалгия, артралгия, мукозит, фебрилна неутропения, левкопения, тромбоцитопения, инфекции, алопеция и ЕКГ аномалии. Понижаване на дозите до 60 мг/кв.м и едновременно прилагане със стимулиращ гранулоцитната колония фактор, е било в последствие необходимо при пациентите, които се възстановили.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако е необходимо терапия с таксани при пациенти, приемащи високо активни антиретровирусни препарати и/или делавирдин. Прилагане на по-ниски начални дози на таксаните може да е подходящо.

Пациентите трябва да бъдат мониторирани отблизо за развитие на дозозависима таксанова токсичност, като миелосупресия, стоматити, артралгия, миалгия, зрителни смущения и периферна невропатия, и дозите на таксана да бъдат коригирани, ако е необходимо.