Взаимодействие на метотрексат, methotrexate с A07AA09 - ванкомицин (vancomycin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на метотрексат, methotrexate е "L01BA01 - метотрексат (methotrexate)" която взаимодейства с "A07AA09 - ванкомицин (vancomycin)" по следният начин:

Мониториране: едновременното или скорошно системно излагане на ванкомицин (vancomycin) може значително да удължи клирънса на метотрексат (methotrexate) и да увеличи риска от токсичност. Механизмът се състои в увредена бъбречна екскреция на метотрексат, поради ванкомицин-индуцирана нефротоксичност.

При двама пациенти с остеосаркома, получаващи химиотерапия, съдържаща високи дози метотрексат (12 г/кв.м), времето, за което серумните нива на метотрексат падат под 0,2 mcM/L се увеличило от 48-86 часа до 170-231 часа, след прилагане на ванкомицин през предходните 10 дни, и това забавяне било свързано с развитие на метотрексатна токсичност. При двамата пациенти било установено субклинично бъбречно увреждане, което се манифестирало с увреждане скоростта на гломерулна филтрация. При последователни цикли, използващи непроменени схеми, очистването на метотрексат отнело 72 часа при двамата пациенти, и било отбелязано значително подобрение в скоростта на гломерулна филтрация.

Приложение: метотрексат, особено във високи дози, трябва да се прилага внимателно при пациенти, които скоро са получили или получават в момента лечение с интравенозен ванкомицин, дори при отсъствие на явно бъбречно увреждане (например високи нива на серумен креатинин и урея).

Авторът на доклада препоръчва изчисляване скоростта на гломерулна филтрация при тези пациенти, за да се даде възможност за корекция дозите на метотрексат, ако е необходимо. Пациентите трябва да бъдат мониторирани отблизо за развитие на токсичност от страна метотрексат, като миелосупресия и мукозит.