Взаимодействие на J05AF10 ентекавир, entecavir с M01AE02 - напроксен (naproxen)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J05AF10 ентекавир, entecavir е "J05AF10 - ентекавир (entecavir)" която взаимодейства с "M01AE02 - напроксен (naproxen)" по следният начин:

Мониторинг: тъй като ентекавир (entecavir) се елиминира основно чрез бъбречна екскреция, едновременният му прием с лекарства, които повлияват бъбречната функция могат да променят плазмените концентрации на ентекавир и/или плазмените концентрации на самите лекарства. При пациенти с бъбречно увреждане е доказано, че клирънсът на орално приетия ентекавир намалява, тъй като намалява клирънса на креатинина.

При малко пилотно проучване върху девет пациенти с чернодробна трансплантация, лекувани с постоянни дози на циклоспорин или такролимус, експозицията на ентекавир е била приблизително два пъти по-голяма, отколкото при здрави индивиди с нормална бъбречна функция. Нарушената бъбречна функция допринася за увеличаване на експозицията на ентекавир при тези пациенти.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когато ентекавир се предписва в комбинация с потенциално нефротоксични лекарства (напр. аминогликозиди; полипептидни, гликопептидни и полимиксин антибиотици; амфотерицин Б; адефовир; цидофовир; тенофовир; фоскарнет; цисплатин; деферазирокс, галий нитрати; литиеви; месаламин; някои имуносупресори, интравенозни бифосфонати, интравенозен пентамидин, високи интравенозни дози метотрексат, високи дози и/или продължителна употреба на нестероидни противовъзпалителни средства).

Преди и по време на лечението с ентекавир трябва да бъде оценена бъбречната функция. Според лекарствената листовка на производителя, при пациенти с бъбречна недостатъчност (при креатининов клирънс под 50 мл/мин) се налага корекция на дозата на ентекавир в началото или по време на лечението.