Взаимодействие на J05AF07 тенофовир дизопроксил, tenofovir disoproxil с M01AH01 - целекоксиб (celecoxib)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на J05AF07 тенофовир дизопроксил, tenofovir disoproxil е "J05AF07 - тенофовир дизопроксил (tenofovir disoproxil)" която взаимодейства с "M01AH01 - целекоксиб (celecoxib)" по следният начин:

Да се избягва: едновременната употреба на тенофовир (tenofovir) с други нефротоксични агенти може да повиши риска и тежестта на бъбречно увреждане поради адитивен ефект върху бъбреците. Освен това, бъбречното увреждане, вследствие на използването на тези средства може да намали клирънса на тенофовир, който се елиминира основно чрез бъбречна екскреция. Използването на тенофовир е свързано с дозозависима нефротоксичност, включително случаи на остра бъбречна недостатъчност и Фанкони синдром, който се характеризира с бъбречно тубулно увреждане и с тежка хипофосфатемия. Като цяло, рискът е малък при пациенти с нормална бъбречна функция, получаващи препоръчваната доза, но може да се увеличи при пациенти с подлежащо бъбречно увреждане.

Приложение: използването на тенофовир при пациенти, които наскоро са получавали или получават лечение с други потенциално нефротоксични лекарства напр. аминогликозиди, полипептидни, гликопептид, и полимиксин антибиотици, амфотерицин Б, адефовир, цидофовир, фоскарнет, цисплатин, деферазирокс, галий нитрат, литий, някои имуносупресори, интравенозни бифосфонати, интравенозно пентамидин, високи интравенозни дози метотрексат, високи дози и/или хронична употреба на нестероидни противовъзпалителни средства, по принцип трябва да се избягва. Бъбречната функция трябва да бъде оценена преди и по време на терапията с тенофовир. При пациенти с бъбречна недостатъчност в началото или по време на лечението може да се изисква коригиране на дозата в съответствие с листовката на продукта.