Взаимодействие на J05AF07 тенофовир дизопроксил, tenofovir disoproxil с J05AF02 - диданозин (didanosine)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на J05AF07 тенофовир дизопроксил, tenofovir disoproxil е "J05AF07 - тенофовир дизопроксил (tenofovir disoproxil)" която взаимодейства с "J05AF02 - диданозин (didanosine)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с тенофовир дизопроксил фумарат (tenofovir disoproxil fumarate) може да увеличи плазмените концентрации и токсичността на диданозин (didanosine-DDI). Механизмът на взаимодействие не е установен, но може да включва конкурентно инхибиране на диданозин при бъбречната тубулна секреция в урината от органичния анионен транспортер 1 (hOAT1).

При 14 здрави доброволци, тенофовир DF (в доза 300 мг/ден), увеличил максималната плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на диданозин DDI (буферирани таблетки в доза 250 или 400 мг/ден, в зависимост от теглото), със средно 28% и 44% съответно, докато диданозин не оказва влияние върху фармакокинетиката на тенофовир. Подобни данни са били съобщавани при фармакокинетични проучвания с помощта на чревни филм-таблетки диданозин и това взаимодействие се е наблюдавало както при едновременното им приложение, така и в интервал от 1-2 часа с или без прием на храна.

От клинична гледна точка, това взаимодействие се счита, че е изиграло роля при няколко случая на панкреатит и лактатна ацидоза, предизвикали дори смърт, при пациенти, които преди това са понасяли добре приема на диданозин без тенофовир. По същия начин, ретроспективен анализ на 575 пациенти от клиника за ХИВ-пациенти в рамките на 2-годишен период, е установена по-висока честота на панкреатит при пациенти, приемащи диданозин с тенофовир, отколкото в случаите, при които са получавали диданозин без тенофовир или тенофовир без диданозин (2.7% срещу 0.5 % и 0% съответно).

Взаимодействието също се свързва с няколко случая на остра тубулна некроза и синдром на Фанкони (Fanconi syndrome). В допълнение, при използването на тази лекарствена комбинация са били установени компрометиран имунен отговор и дори вредно въздействие върху CD4 и CD8 клетките.

При едно проучване с 302 пациента, при което, повече от половината пациенти са имали схеми на лечение, съдържащи стандартна доза диданозин и тенофовир, е бил наблюдаван спад на повече от 100 CD4 клетки/mm3 (до 30% са имали намаление от над 200 клетки/mm3) на 48 седмица, въпреки поддържането на вирусното потискане, докато при пациентите, получаващи тенофовир без диданозин или обратното, това не се е наблюдавало. Последващо намаляване на дозата на диданозин, е довело до намаляване на плазмените нива на диданозин и възстановяване на CD4, CD8 и общия брой на лимфоцитите в тази подгрупа от пациентите. Докладван е и висок процент на ранно вирусологично неподтискане при пациенти, получаващи тенофовир и диданозин с нуклеозидни или ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза.

Приложение: поради данните за слаб имунен отговор и висока степен на ранно вирусологично неподтискане, някои специалисти не препоръчват едновременното приложение на тенофовир и диданозин при всяка една антиретровирусна схема, особено при пациенти с високо вирусно натоварване и нисък брой на CD4 клетките. Ако е необходимо предписването на тази комбинация, пациентите трябва да бъдат проследявани внимателно за дълготрайни неблагоприятни ефекти на диданозин, като панкреатит, периферна невропатия, лактатна ацидоза и нефропатия. При възрастни хора с нормална бъбречна функция, с тегло повече от 60 кг, дозата на диданозин трябва да се намали от 400 на 250 мг/ден, когато се предписва с тенофовир. Липсват данни за препоръчителни дози при пациенти под 60 кг.

Една група от изследователи препоръчват приема на 125-200 мг/ден вместо обичайните 250 мг/ден. По време на едновременното им приложение, лекарствата могат да бъдат взети на празен стомах или с малко количество храна (под 400 ккал и под 20% мазнини), ако се използват чревни филм-таблетки на диданозин. Лекарствата трябва да се приемат на празен стомах, ако диданозин се прилага под формата на буферирани таблетки.

Пациентите трябва да потърсят медицинска помощ незабавно, ако развият симптоми на токсичност на диданозин, като гадене, повръщане, болки или подуване на корема, умора, анорексия, необяснима загуба на тегло, тахипнея, диспнея, двигателна слабост, изтръпване, мравучкане и болки в ръцете и краката.